За да направите стъкло, топите пясък или топите самото стъкло, за да можете да го рециклирате: и двата процеса изискват огромно количество топлина (1700 градуса за направата на стъкло и 1500 за рециклирането му). Самото стъкло е тежко и се транспортира на стотици и дори хиляди километри между производство, пълнене и доставка. 9 от 10 бутилки вино се пият веднага след закупуване, така че това, което наистина ни трябва е някакъв лек, краткосрочен съд, в който виното да достигне от магазина до чашата на масата в къщи; всеки друг етап от пътуването може да се осъществи и в голям контейнер с много по-малък карбонов отпечатък от стъклото.
Имайки предвид избора, който хората очакват, не е практично да продават вино от големи контейнери в местния магазин, макар това да е най-доброто за околната среда. Повечето вино определено може да се доставя на едро до съответната страна и да се бутилира едва преди дистрибуцията на дребно. Да се бутилира, но в какво?
Може би някой ден ще пием вино от карбонови нанотръби (облечени в графен), но дотогава леките, нискокарбонови алтернативи на стъклото са пластмасовите шишета и картонените кутии.
Тези алтернативи са много по-леки от стъклото и оставят по-малък карбонов отпечатък при производството си – така че те са подобрение спрямо стъклото. Хората, грижещи се за природата, ще ги предпочетат пред всичко останало. Но не всички пластмаси могат да се рециклират, а кутиите Tetra Pak са трудни за рециклиране, тъй като съдържат също алуминий и пластмаса.
Представяме ви пластмасовата бутилка, която не само е напълно рециклируема, но и се изработва изцяло от рециклирана пластмаса. Изглежда доста добре и тежи едва 60 гр. в сравнение с 550 гр. при обикновеното стъклено шише.
Предприемачът зад нея е Сантяго Наваро. Пластмасовта му бутилка се ражда, след като той се среща с Джо Ревел от музикалната индустрия. Ревел искал да създаде „Graze за виното“ (Graze е британска компания за разнасяне на храна по пощата) и първоначалното предизвикателство било да се измисли подходяща бутилка, която да наподобява стандартната, да изглежда добре на масата, но да може да се доставя, дори когато човек не си е вкъщи. На двамата им отнема известно време да изчистят дизайна – след което срещат още пречки, тъй като никой не им помага да разработят проекта с финансиране или поръчки.
Шансът да се рекламират по телевизията в предаване, спонсорирано от Alibaba, им дава необходимата известност и внезапно големите компании започват да проявяват интерес. Двамата вече са взели и консултантът-лозар Бари Дик, който да им открива вина за бутилките – но интересът към самата бутилка (имат 20 патентовани в 34 страни) означава, че Наваро обмисля дали да не насочи компанията към производство на бутилки, вместо към търговия на дребно. Производителите на спиртни напитки също са заинтересовани.
Пластмасата обикновено е проблем за виното, тъй като няма същите свойства на пропускливост на кислород, като стъклото. Затова бутилките на Наваро имат в тях кислородна капсула, която дава на виното живот от 12 до 18 месеца – или, според Бари Дик, също колкото и при виното в кутия.
Това може да не е бутилката на мечтите ни, но проблемите ни с въглеродните емисии означава, че нямаме време да чакаме за такава, защото около 33 милиарда стъклени бутилки ще бъдат използвани за вино през 2018 г.