Правилните инструменти
Макар Гануза да не е страдал от липса на превъзходен суров материал, в зародиша на винарната му не е имал необходимата технология да прави стиловете на Ла Риоха, които са били търсени. „В началото най-голямото предизвикателство беше, че Ла Риоха не разполагаше с подходящото оборудване или технология за нужното качество; в началото на 90-те години в региона не съществуваха системи за сортиране на гроздето.“ – обяснява той.

Иновативен подход
Под напътствията на Фернандо обаче, „Remirez de Ganuza“ става първата винарна в региона, в която ръчно се бере гроздето в малки кофи, които след това са съхранявани в студени помещения, за да се избегне оксидиране и омекване, преди да бъдат изпратени за сортиране. Още повече, през 1997 г. „Remirez de Ganuza“ въвежда технологията, при която се използва само горната половина на гроздовете (рамената) за висококачествените вина, докато върховете – долната половината – е за вина, произвеждани чрез въглеродна мацерация. От 2005 г. прокарват още една техника, при която гроздето се измива в мъст, след като се отделят стеблата. „Практиките, които са приемани за традиции в други водещи винени региони, бяха считани за нововъведения в Ла Риоха през онова време.“ – казва Фернандо.

Нарушаване на традициите
С първото вино (реколта 1992 г.) „Remirez de Ganuza“ шокира по-консервативните членове на обществото в Ла Риоха. За разлика от повечето винарни в региона, „Remirez de Ganuza“ не подлага вината си на продължителен режим на отлежаване в стари американски бъчви, за да се оксидира и балансира плода. Виненият хроникьор Хю Джонсън отбелязва, че Ла Риоха някога е била „известна с производството на добри, но блудкави вина – повечето изгубили плода си поради голямото търсене на стареенето в бъчви, превърнало вината в сухи и монотонни“. В контраст с това, новото вино на Remirez de Ganuza, като повечето днешни испански, е произведено в отличителен международен стил – с дълбок цвят, много зряло и отлежало в нов дъб. Коренно различно от всичко, идвало преди това от този регион.

Захвърляне на старото
От 2003 г. новият френски дъб играе голяма роля в производството на вино в „Remirez de Ganuza“. Престижното Trasnocho прекарва 24 месеца в 100% нов френски дъб, докато резервата се наслаждава на цели 27 месеца в бъчвите. Тези вина са силно структурирани и концентрирани – точна противоположност на вината от Ла Риоха, известни с меките си танини и лекота.

Разбира се, не всеки в Испания се радва на модерната парадигма във винепроизводството в региона. На Петер Сисек от „Pingus“ не му харесва това, което той счита за „скучна хомогенност“ в модерното производство в Ла Риоха. „Модерните стилове в Ла Риоха, особено базираните на 100% Темпранийо, могат да са много еднообразни. Примерът за супер извличане и лъскав нов френски дъб изглежда все по-остарял.“ – казва той през 2015 г.

Паркър
Един от почитателите на силните вина на Remirez de Ganuza, без никаква изненада, е Робърт Паркър, чиито Wine Advocate награждава реколтата от 2004 г. със 100 точки. Дори не толкова класните вина също привличат вниманието му и той продължава да изказва комплименти за винарната.

„Оценката от 100 точки на Паркър беше голяма чест за нас. Но по-важното, отвори врати за нови пазари и внезапно вносители отчаяно искаха да работят с нас.“

Защо да спираме на едно?
Винарната произвежда голямо разнообразие от брандове в различни ценови класове, включително Erre Punto, което се подлага на въглеродна мацерация. За сравнение, Viña Coqueta се прави от грозде от едно лозя в подножието на Саманиего, докато вината  „Remirez de Ganuza“ са по средата между Erre Punto и известните стилове Reserva и Gran Reserva. Обикновено се прави от 90% Темпранийо и 10% Грачиано, отлежава 24 месеца в 80% нов френски дъб и 20% американски.

Вината Reserva и Gran Reserva обаче са това, което наистина вълнува критиците. Според Фернандо, Reserva е бленда от 85% Темпранийо и 10% Грачиано с малко Виура и Малвазия. Отлежава 27 месеца в 85% нов френски дъб, докато Gran Reserva не съдържа бяло грозде и отлежава повече от 45 месеца в нови бъчви. На година се произвеждат около 18 000 бутилки, като повечето от тях се продават в САЩ.

Няма как да не споменем и уникалното Maria Remirez de Ganuza. Произвежда се от най-доброто грозде от La Coqueta, изключително луксозно е и не се прави с комерсиална цел. Всъщност всички приходи от продажбата му се даряват.

Trasnocho
Основното вино на Remirez de Ganuza е едно от най-почитаните престижни вина в Ла Риоха. Блендът копира Reserva, само че отлежава за по-кратък период от 24 месеца. Това, което наистина го отличава обаче е подходът на Фернандо към отделянето на сока от кожата – в края на ферментацията в резервоара се слага PVC торба с вода, след като свободният сок е източен. При тази техника се освобождава по-голямата част от виното, съдържащо се в ципата, докато в същото време се предпазва от оксидиране.

Днес Trasnocho продължава да се изразява с тъмен плод и изключително щедра употреба на нов дъб. Джей Милър дава на реколтата от 2004 г. 98 точки, описвайки виното като „Сочно, пищно и наслада за сетивата“.

И малко бяло
След години в сянка, белите вина на Ла Риоха се завърнаха във всички стилове. Remirez de Ganuza правят едно от най-добрите модерни бели вина. Remirez de Ganuza Blanco отлежава девет месеца в бъчви и предлага букет от цитрусови и тропически плодове.

Тероар
Remirez de Ganuza са едни от най-големите поддръжници на идеята вината от Ла Риоха да се рекламират чрез индивидуалния тероар. „Смятаме, че Ла Риоха трябва да заложи на бургундската система и да класифицира тероара чрез региона. Важно е също производителите да могат да посочват имената на специфичните села върху етикетите на вината си.“ – казва Фернандо. Това е доста различно от традиционния испански подход, където качеството на виното винаги е било асоциирано с времето, което е прекарало в бъчвата. Възгледите на Фернандо обаче се споделят от нарастващ брой производители в Испания и дори вече има подписка, събрала гласовете на повече от 150 производители.

The post Иновативните методи на Фернандо де Гануза first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Заредени от това богато минало, днес екипът на винарната смесва древните легенди и традиции със съвременните технологии, за да произвежда свое вино под бранда на Шато Копса.
Иван Дидов Минков е човекът, който предава на семейството ни любовта към виното и опита си на майстор винар и дългогодишен ръководител на Винпром „Розова долина“. По стъпките му поема неговият син Минко Минков, който създава винарната през 1998 г. Нарича я Копса – тракийското име на един от градовете-предшественици на Карлово, накъдето водят и семейните му корени. Минко Минков започва да изкупува стари лозя с карловски мискет и свободни земи, които да засади с нови сортове грозде. Следва правилото, че хубавото вино се ражда само тогава, когато лозите се отглеждат като собствени деца – с много обич, търпение и всеотдайна грижа. Избира най-добрия тероар за своите рожби. Розовата долина има уникален характер, който влива в свежия букет на Копса топлината на южното слънце, сладките ухания на рози, лавандула и ароматни билки, прохладния повей на Балкана. Сега със страст и иновативен дух третото поколение Минкови – Петя и Иван, развиват фамилния бизнес и създават модерни вина, свързани с историята на Долината.

Шато Копса е от малкото семейни винарни, в които се поема целия процес – от гроздето до бутилката – в свои ръце. Така може да се следи лично всеки момент от развитието му и да се положат грижи то да живее и да разкрива още по-интересните и дълбоки нотки на характера си, дори и затворено в стъкло. Затова през 2005 г. е съвременна база за винопроизводство със собствена лаборатория в град Клисура, само на няколко километра от лозята на винарната. А за да са сигурни в правилното съхранение на продукцията си, през 2008 г. семейство Минкови издигат замъка Шато Копса. Построен според каноните на средновековната архитектура, в каменните му основи е вградена избата и там, във френски, американски и български дъбови бъчви, отлежават най-добрите винени селекции.

От тогава Шато Копса е място, където се споделя виното си с приятели и гости. И тъй като техният брой постоянно расте, през 2017 г. семейство Микови добавят и Мезон Копса, бутиков арт хотел и ресторант. Един алтернативен и дискретен оазис за градските хора, където сред красотата на Розовата долина могат да се отдадат на бавния ритъм на шатото и да забравят за света извън пределите му… Тук могат да прекарват времето си в съзерцание, мечти, сладки разговори с приятели под звездите на нощното небе или в планове за още малки бягства. Разбира се, в свежата и неустоима компания на виното на Шато Копса.
За повече информация: тук

The post Шато Копса – усещане за непреходност first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

История
Началото на възникване на селата Хърсово и Долно Спанчево е от 10 век. Още по това време в землището на селата се отглеждат към 1200 декара лозя – предимно памид и широка мелнишка лоза, а виното, добивано от тях, от хилядолетия разнася славата на региона по света. Тук са идвали търговци още преди 13 век от Дубровник. Известността на виното стигнала и до видния политик Уинстън Чърчил, който също си поръчвал от този местен винен еликсир.
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селата в района са завзети от гръцката армия и много къщи са опожарени, а една голяма част от лозята – изоставени.
По това време се появява и „вносна” болест по лозята, т.н. филоксера причинена от биологически вредители.
Но традиционното за района отглеждане на грозде се съхранява през годините!

Тероар
Първите лозя на винарска изба Рупел се засаждат през 2006 г.
Направени проучвания на тероара и изследванията на почвите са определили мястото на лозовите масиви в землищата на с. Долно Спанчево в община Петрич, на 2 км. от границата с Гърция. Климатът е изключително подходящ: сухо и горещо лято, продължителна и влажна есен, изключително рядко задържане на снежна покривка, плодородни почви, формирани от речни наноси и примесени с вулканични отлагания от изгасналия в региона вулкан „Кожух“. Наличието на бигур в почвите, който задържа влагата и беломорския вятър, пронизващ се през Рупелския прелом, подсигуряват благоприятна среда за развиване на лозовите насаждения дори и в най-горещите летни месеци. Така тероарните особености, в съчетание с красотата на заобикалящите ни планини Беласица, Пирин, Огражден, Али Ботуш, полегати хълмове, долини и неповторимите очертания  на Рупелския пролом са основната предпоставка за изграждане на лозята и избата в с. Долно Спанчево.
Лозарството и винарството са традиционни за региона, а съвременните проучвания показват, че тероарът на региона е уникален за България и е подходящ за отглеждане предимно на червени сортове грозде. Лозовият масив е защитен от всички страни с планински възвишения – Пирин, Беласица, Малешево и Огражден. Мекият и сух климат, близостта на Бяло море осигуряват идеални условия за отглеждане на грозде.
При избора на сортовете се отдава значение на подходящия тероар за червените сортове: Мерло, Каберне Совиньон, Марселан, Мелник 55, Сан Джовезе, Небиоло. През 2017 г. се засаждат и сортовете Пино Ноар, Рубин, Верментино, Вионие и Сандански мискет.

ВИНАРСКАТА ИЗБА
През 2015 г. отваря врати собствената модерна технологична база, изградена в близост до лозята – предимство от гледна точка бързо, без стрес и качествено транспортиране на гроздето, с възможност за преработка на около 250 тона грозде и съдов капацитет 500 хиляди литра. Оборудването е италианско, големите иноксови съдове са произведени в България. Дъбовите бъчви за отлежаване на качествени вина са френски.
Гроздето пристига в перфектно състояние и се изсипва в  бункер, създаден специално за тази изба. От него, по гравитачен път гроздето попада в комбинираната машина за ронкане и мачкане. При нея всички настройки са регулируеми –  скоростта на ронкане, степента на мачкане на зърната. Така операторът регулира обработката в зависимост от сорта и зрелостта, от там кашата се прехвърля към ферментаторите, като преди това преминава през топлообменник, така че температурата да се поддържа достатъчно ниска. Прави се настройване в продължение на няколко дни, след което се провежда ферментацията при контролирана температура, за да се получат в крайна сметка добри плодови нотки и аромати.
След като са направени всички рутинни операции: стабилизация, избистряне, филтриране и т.н.  бялото вино, розето  и младото червено вино са готови за консумация. Най-добрите партиди от  червените сортови вина като Мерло, Каберне Совиньон, Санджовезе и Мелник се оставят да стареят във френски дъбови бъчви, с различна степен на печене и структура, за средно дълги периоди от време, което варира в зависимост от характеристиките на отделните видове вина.
Избата е оборудвана с инсталация за производство на азот и всички съдове са свързани с нея, така че да се осигури защита от окисляване по време на всички етапи на процеса, включително и бутилирането.
Предвид важността на хигиената в тази област, винарната е оборудвана с рециркулационни системи за миене на съдовете,  подовете са покрити със специална смола и оборудвани с канали, които позволяват поддържането на  изключителна чистота, което е още едно важно условие за производство на качествени вина.
В избата  философията на производство е същата като на лозето, което означава, че „натуралното “ е на първо място, с минимални допълнения на сулфити, безупречна  хигиена, произвеждане на вино по естествен начин.  А високото съдържание на полифеноли, които имат вината е от  важна терапевтична значимост.
Винарска изба Рупел е отворена за почитателите на винения туризъм. Удобната й локация на панорамния път в подножието на планините Пирин и Славянка, е задължителната спирка на всички тръгнали на изток от долината на Струма. Дегустациите на вина могат да се осъществяват в самата винарна, където има и действащ магазин, както и в малко шато, притежаващо зала с 40 места.
Работното време за посетители на избата е от 9.00 до 18.00 ч. от понеделник до петък. А събота и неделя с предварителна заявка на телефон 0888 248 200

The post Винарна Рупел – традиции и иновации first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Андалусийското слънце препича безпощадно над Монтила Морилес в южна Кордоба, най-топлият и сух винен регион в Испания. Колкото и сурови да изглежда, когато бъдат комбинирани с местните почви и специалните характеристики на белия сорт Педро Хименес (съставляващо 95% от цялото грозде тук), тези климатични условия раждат уникални и ценени испански вина, почитани в Испания и много други краища на света. Каква е тайната съставка за успех? Познанието, културата и традициите във винопроизводство на този вековен регион, и отдадеността на онези, които пазят наследството му. В това отношение можем да погледнем винарна Алвеар – местна винарна, отворила тук през 1729 г.
Фернандо Алвеар, осмо поколение от фамилията, разказва:

Какви са най-важните фактори, които допринасят за вашите уникални и висококачествени вина, какво ги отличава от конкуренцията?
Вината на Алвеар олицетворяват плодовете на земята, традициите на виното и гроздето и постоянството на вековни техники. Точно това ни прави уникални.
Педро Алвеар е безспорния властелин на гроздовите сортове в Монтила. Други характеристики на Монтила са белите почви и екстремните лета, които са основни фактори за качеството на гроздето.
Монтила е град, в който хората са лично свързани с виното и гроздето, и това се предава от поколение на поколение.
Алвеар е доайенът на винарните в Монтила (и най-старата винарна в Андалусия). Води началото си от 1729г и има зад себе си почти 300 години традиция. Членовете на семейството, които работят в бизнеса (включително и аз) са осмо поколение, което управлява винарната. Една от нашите марки, Fino CB, е на повече от 200 години.

Какво е чувството да си част от осмо поколение династия и как комбинираш тази дългогодишна традиция с търговията в модерния свят?
Първото е огромно чувство за отговорност. Нормално е директорът или собственикът на винарната да се тревожи за следващата реколта или вината, които отлежават; но той никога няма да изпитва същата решимост да пази бизнеса така, както аз и всички мои предшественици преди мен.
Разбира се и аз се тревожа за бранда ни и печалбите, затова е важно да се грижим за клиентите, да правим печеливши продукти, които са харесвани, да имаме присъствие на пазара и в социалните мрежи и непрестанно да се вслушваме в клиентите, за да можем да се адаптираме към техните нужди. Фактът, че това е винарна на почти 300 години не означава, че братовчедка ми Мария Алвеар, 37-годишният ни маркетингов директор, не е в крак с модерните течения в рекламата и популяризирането.

Когато сте се посветили в производството на вековни продукти, има ли натиск да иновирате нови продуктови линии, за да продължите да отваряте нови пазари и бизнеси?
По мои опит е много по-трудно да се правят бързи промени в Алвеар, отколкото на други места. Преди години, когато започнах, видях голям проблем в това. Но по-късно, през кризата от 2007 г., беше чудесно да имаме тази естествена инерция и да сме запазили гамата от продукти, които винаги сме имали, тъй като историята показва, че тежките времена винаги водят до завръщане към традициите.
Въпреки трудностите, не сме в застой и не искаме да спираме. Просто ни трябва повече време, за да въвеждаме промените.

Какви иновации или нови продукти сте пуснали?
Когато поех управлението на винарната през 1998 г., с нашия енолог Бернардо Лучена, започнахме да правим неотлежали вина Педро Хименес по реколти. По-късно започнахме и с отлежали. Реколтата от 2011 г. получи 100 точки от Робърт Паркър. Бяхме истински пионери в това отношение.
Години по-късно пуснахме първото Педро Хименес резерва, реколта 1998 г., в дъбови бъчви. Започнахме да правим и други стилове вино, отлежаващо в дъб, с различна степен на опушеност.
Бяхме пионери и в производството на полусладките оцети Педро Хименес, които днес вече се правят и от много други.
И накрая, наскоро започнахме да предлагаме и „ограничени серии“, които са спасени от дълбините на избите ни, като Педро Хименес 1910 г., Пало Кордадо Абуело Диего и Фино дел Капатаз де ла Солера де ла Каса.

Как представяте вината си на външните пазари и кои са основните ви клиенти?
Вината ни за момента са основно за почитателите на външния пазар, освен при изолирани случай. Дори в Испания цялата категория от подсилени и сладки вина съставлява по-малко от 4% от общите продажби на вина, а извън Испания продажбите основно зависят от препоръките на експертите.
Преди няколко десетилетия, Великобритания представляваше двойно по-голям пазар от испанския, за вина от Херес и Монтила. Виното там се продаваше основно в магазини и клиентите бяха обикновени домакинства. Този тип консумация на практика е изчезнал днес, но се появи нов тип: млади, модерни и изискани, свързвани с идеята на „тапас бара“, която е толкова популярна сега по света. И макар все още да сме далеч от предишните числа, тази група нараства бързо и дава на индустрията едно ново вълнение.
Великобритания е добър пример за това какво трябва да се случи в Испания, където все още е налице традиционната консумация, но тя намалява година след година. Трябва да отбележим обаче, че новия и модерен тип консумация на вино започва да се забелязва и тук, и това според нас трябва да бъде окуражавано и на други пазари, които са без предишен опит с тези вина.
Основните ни пазари в момента са САЩ и Канада, където традиционната консумация все още процъфтява – особено в Нова Англия и Онтарио.

Кога започнахте да изнасяте вината си?
Започнахме да изнасяме за Англия в началото на 19-и век, благодарение на английския клон от фамилията ни. Първият директор по износа е Сабина де Алвеар, жена изпреварила времето си. Архивът на винарната съдържа повечето от записките от първата половина на 19-и век, където се виждат доказателства за множество успешни сделки и постоянни търговски взаимоотношения.
Най-изнасяното ни вино за цялата ни история е Педро Хименес Солера 1927, някога основно за винарната.

Има ли определен стил вино, който е най-популярен?
Сладките вина Педро Хименес на Алвеар се радват на успех извън Испания, както от експерти, така и от клиенти, заради което вероятно са най-популярните. Има и все по-голям интерес към сухите ни вина.

Откриват ли се нови пазари за износ?
Азиатските пазари стават все по-важни, макар всеки от тях да си има своите предпочитания. Китай и Тайван предпочитат сладките стилове, докато Япония търси по-сухи вина.

Какви са предизвикателствата в продажбата на тези вина извън Испания?
Смятаме, че тези вина се радват на успех заради признанието, което получават от професионалистите в индустрията и експертите. Предизвикателството е да достигнем до всички клиенти и да направим както сладкото, така и сухото Педро Хименес част от техните винени листи.

The post Винарна Алвеар – най-старата в Андалусия first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Но, зад всяко име има история…
Тази история е за избора между мегадинамиката на съвременния живот и завладяващата романтика на винарството и провинциалната идилия. История, което възниква след поредица от случайни срещи, но не на случайно място…
Идеята за „приключението „Chateau Des Bergers” хрумва на основателя му внезапно, докато уловен от спомените сред древния и познат пейзаж от детството, изведнъж осъзнава копнежа си към него. Прашна бутилка тъмно вино, намерена в омайната прохлада на старата дядова къща в с. Овчарово, му дава компас за посоката, в която иска да продължи живота му.
В онзи летен ден оглежда къщата с идеята да я продаде. Горещината е обгърнала като воал околността и дори в избата е топло и меко. Слиза там без особена причина и… остава. Единствената светлина струи от гола зацапана крушка, а покрай стените – увиснали рафтове с вехтории и бутилки, уловили аромата на жизнерадостните лета от детството. По-късно той ще разказва, че това е била несъзнавана, по някакъв необясним начин, химична реакция. Умората на големия град остава зад гърба му, а сетивата му се изострят – миналото му говори. Докосва стъклените повърхности, всичко е покрито с време и спомени. Вдига една бутилка към светлината и някъде високо горе, отдалеч, се чува песен – същата, с която е заспивал като дете. Восъчна тапа, груб ръчно написан етикет – Реколта 1970 г., годината, в която е роден. От тъмното стъкло го пронизва митичния и решителен поглед на Овена – хилядолетен символ на мъдрост, огнен плам и изобилие. Спомените изскачат един след друг като пръски от шампанско – първите битки, първата целувка, първото бягство. Объркване, смущение и желание се разбиват в него като вълни.
Солидното европейско образование, постиженията в областта на предприемачеството, многобройните успехи в сферата на технологиите, са още един мотив да погледне зад гърба си и да осъзнае, че следата, която иска да остави зад гърба си, е друга, по-значима в човешки план.
Скоро след това, случайната среща с Пол Борд – специалист и алхимик-енолог, дошъл направо от меката на виното – Франция, го провокира отново. Решението е взето. Не след дълго, именно под неговото ръководство, вината на „Шато де Берже“ печелят своите първи златни медали на международни изложения.

Ентусиазмът на начинаещия, опитът на френския консултант и безценната помощ на партньори, се превръщат в онзи решаващ елемент, който завърта колелото за пътя на „Шато де Берже“.
Подходящите обстоятелства понякога възникват неочаквано – съдба, магия или случайност, никой не знае. От време на време нещо наглед дребно, неволно внася промяна в съществуващия ред, който сме подреждали така усърдно.
Колкото и щедра да е ръката на съдбата, колкото и добро да е образованието, което сме придобили и високи стъпалата на професионалната стълбица, които сме изкачили, рано или късно в нас започва да шепне, декламира и дори да крещи гласът на родното и най-свято за нас, и това е което се случва за основателя на „Шато де Берже“ през недалечната 2008 г. Катарзис, който човек и добре да живее – преживява.
Разбира се, ние знаем, че виното „говори“, нещо повече – има хиляди гласове. Всяка чаша, всяка бутилка носи духа на отминали времена, пази тайни, развързва езика и разказва истории за блестящи дела, смели победи, любовни планове… Истината е във виното. In vino veritas.
Всички сме свидетели на ежедневните магии, които ни заобикалят, но малцина от нас ги забелязват, малцина откликват на повика на сърцето.

„Шато де Берже” се появява през 2012 г. в резултата на личен хъс, професионална ерудиция и най-вече любов. Любов към корените и вяра в потенциала на плодородната земя, на която днес зреят 150 дка лозя. Вината на „Шато Де Берже” са отличени от престижния Concours Mondial de Bruxelles – златен и сребърен медал за 2016 г. за нежното Sauvignon Blanc & Chardonnay 2014 и емблематичното Cabernet Franc 2013, и златен медал за 2017 г. – за Cabernet Franc & Merlo 2014. В сортовото портфолио присъстват още Sauvignon Blanc, Chardonney, Rose, Pino Noir, Merlot.
„Шато де Берже” създава бутиково вино за ценители и най-вече за приятели, доверили се на алхимията на семплия, лишен от претенция живот.
Повече информация за винарната можете да намерите тук.

The post Историята на винарска изба „Шато де Берже“ first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Тракийската гробница при връх Шейновец е разкрита от местни жители през 1931 г., но цялостната могила е широко известна години по-рано.В насипа на могилата през 1908 г. селянин открил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст с тегло 177 kg. Находката днес се намира в археологическия музей в Истанбул, Турция, тъй като през 1908 г. този район все още се намирал в границите на Турция. В музея в Хасково е изложена само гипсова отливка на оригинала. Въпреки че в съвременното общество образът на глигана предизвиква смесени чувства, всъщност неговата символика е несравнимо силна – израз на искреност, честност и отдаденост. В древноста глиганът се е възприемал за символ на духовния войн у човек – водачът, изпълнен с божествени способности, докато калта, към която е прикрепен се свързва с земните мистерии. Тази величествена находка се е превърнала в съществен белег за село Мезек и едва ли ще има местни жители, които не се чувстват обвързани с магията на това място, напоено с силата на древната ни история.

Винараска изба ,,Мезек‘‘- парченце автентичност за всеки
И там някъде, из Тракийската равнина, в подножието на Източните Родопи се е издигнало кътче, сякаш част от райските градини, преминало през силата на времето и озовало се тук и днес – винарска изба ,,Мезек‘‘, носеща името на едноименното място.
Собственикът Сашо Карапеев, любител на природата  и човек на изкуството, влага сърцето и душата си за осъществяването на това винарско приключение. Изградил е всичко по собствена идея – от изработването на двукрилите порти, вход към избата, до многобройните рисунки по стените на помещенията и изящните скулптури. Той вярва, че не само виното, а всяко нещо, което човек прави, носи неговия характер, неговите вибрации и отношението му към света. С немалко труд, старание и отдаденост на работата си, той завършва съоръженията през 2000 година и винарската изба официално отваря своите врати. Всеки посетител може да се докосне до ритуала на екологично приготвяне на виното, чиято технология е максимално близка до изработването на домашни вина, при която ферментаторите, които се използват, са с „потопена шапка“ – стар метод, практикуван от поколения, като всички производствени процеси в избата се извършват ръчно. Въпреки, че не разполага със собствени лозя, малката винарна използва грозде, изкупено от прочутата с богатото си плодородие околност на селото и го преработват.  Точно поради тази причина фокусът е върху производството на ограничено количество вино, но с високи качествени стойности. Сашо Карапеев вярва,че природата ни е неизмеримо богата, а от нас се иска само да не се намесваме грубо в нейното движение, да щадим земята си и да не я отравяме с алчността си за високи добиви.

Производство:
Годишно във винарна „Мезек” се произвеждат средно около десет тона вино, което прави приблизително 15 000 бутилки вино. В сериите Резерва се пазят ограничени количества от по-стари реколти. Произвежданите вина са следните:

Червени:
– Мерло
– Каберне Совиньон
– Мавруд ( Евмолпия)
– Сира
– Траки – ( Купаж -Мерло, Мавруд, Каберне, Сира )

Розе:
– Мерло

Бяло:
– Совиньон блан
– Шардоне
–Траки – ( Купаж-Совиньон блан, Шардоне )

Дегустации:
Замисълът на винарна ,,Мезек‘‘ е освен производство, да предлага и дегустации на качествено вино, като туристическа атракция в рамките на винения маршрут в региона. Избата е широко разsпостранена из почитателите на бутикови вина, като желаещiте имат възможността да я посетят целогодишно през всеки ден от седмицата от 9:30 до 20:00 часа. Посетителите предварително трябва да заявят желанието си за посещение или дегустация, която включва и беседа за историческите паметници в района, както и за древната история на виното. За всеки, който има желанието да усети магичния вкус на това бутиково вино, но няма възможността да посети местността, може да намери пълната колекция на вината ,,Мезек‘‘ в магазините на „Алкохол център“ в София:
– бул. Акад. Ст. Младенов 80
– ул. Оборище 75
– бул. П. Славейков 5
– ул. Граф Игнатиев 38

The post Винарска изба ,,Мезек‘‘ – вкусът на древната история first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.