Трудно е да си представим време, когато виното буквално е било съкровище. Онези от нас, които имат привилегията да живеят в страни от новия свят, приемат пиенето на вино за ежедневно удоволствие. Имало е времена обаче, когато виното, особено хубавото, е било по-скъпо от златото в някои части на света. Толкова е било ценно, че хората са го използвали, за да купят свободата си от контрола на империя.
С уста, пълна с най-хубавото Ruster Ausbruch, не е трудно да приемем тези прекрасни сладки вина от Бургенланд, като метафора за течно злато. Може би малко по-трудно можем да приемем това, че преди няколко века, най-скъпите вина в света често са били сладки (преди захарта да стане достъпна през 18-и век, сладките неща са били много, много скъпи). Но е направо невероятно да си представим, че през 1681 г. град Руст купува с вино свободата си от феодалната система на Австро-унгарската монархия, като дава 10-годишна продукция и 60 000 златни гулдена.
Превръщайки се в свободен град, означавало, че винарите от Руст вече не били подложени на данъците на местния (мразен) граф и не били задължени да носят продукцията си на пазара. Те отговаряли директно на монархията. Схемата е измислена и изпълнена от едва пет от най-успешния фамилии на града. Вероятно проработва само защото монархията се нуждаела от пари, за да води войната си с Османската империя и която в случая с радост се лишила от графа, като посредник за данъци, а и получила и фантастично вино като бонус. Забележителната независимост е само една от многото истории от дългото и бурно минало на Руст.
Градът винаги е бил и все още е една малка общност на югозападния бряг на езеро Нойзидъл. Павираните улици са изпълнени с красиви фасади и стари храмове, на един хвърлей от днешната граница с Унгария. През повечето от изминалите няколко века, Руст в действителност е част от Унгария, въпреки че отдавна е немскоговорящ.
Като повечето от Бургенланд, винарското наследство на Руст може да се проследи 3000 години назад, но истинската история на виното там започва с цистерсианските монаси през 12-и век . Техните познания по лозарство изпращат Руст по пътя към славата. Освен, че внасят много от бурундските сортове, които днес са навсякъде в региона, монасите може да са били първите, които са открили и използвали Ботритис Цинереа – благородната плесен, която спомага за производството на сладките вина, като се храни с влагата в гроздето и оставя концентрираните захари.
До началото на 17-и век регионът около Руст започва да произвежда вина, които са наричани от местните „Ausbruch“ (буквален превод „да пробие“). Това се отнася или за практиката да се берат засегнатите от плесента плодове от иначе здравия грозд или за факта, че добавянето на малко сок от здрави плодове към ферментиращите разгражда кристализираната захар и ускорява процеса на ферментация. В действителност тези първи вина Ausbruch са били правени почти винаги от смес от здрави и болни плодове, но регионът отдавна е знаел за потенциала на вината, правени изцяло от грозде с ботритис (известни в Австрия и Германия като TBA), благодарение на една от най-добрите истории за вино, която сте чували.
През 1452 г. (няколко века, преди който и да било във Франция да се пробва) някои трудолюбиви лозари в региона произвеждат 8000 л. вино, направено изцяло от грозде с ботритис. През следващите няколкостотин години, голяма част от него е изпита от местните, но всеки път, когато бъчвата е отваряна, за да се отпразнува сватба или празник, в нея са вкарвани измити камъчета, за да не остане въздух. Тогава, през 1552 г. местният граф купува 1000 л. от виното и използва същата техника, като виното се сервира само на най-престижните събития през следващите три века. Последната капка вино от тази бъчва е изпита през 1852 г. и се предполага, че е имала страхотен вкус.
Нека тук няма повече съмнение за способността на Ruster Ausbruch да отлежава.
Но за всеки от вас, който е погледнал малко скептично на тази история и си е поиграл с идеята да потърси 100-годишна бутилка от виното, може да обвините руснаците, които са окупирали града през Втората световна война и са изпили и последната бутилка в региона. Както един лозар ми каза: „Ако някога видиш бутилка Ruster Ausbruch отпреди 1955 г., тя или е фалшификат, или е била почти невъзможно добре скрита.“
Благодарение на плиткото Нойзидлер Зее, което овлажнява топлите ветрове отвъд Среднодунавската низина, ботритисът е гарантиран в лозята на Руст, без значение от сорта грозде. Макар Фурминтът да е бил масово използван за Ruster Ausbruch, днес по-чести сортове са Пино Блан, Пино Гри, Шардоне и Траминер, а повечето са купажи от поне два сорта.
В рамките на 20-и век, повечето Ruster Ausbruch преминава към стила на TBA, каквото почти всеки произвежда днес, освен ако вината им нямат достатъчно захар, за да се квалифицират и тогава трябва да се отбележат като Beerenauslese.
Повечето от винификацията днес се прави, както е било винаги, с местна закваска в големи дъбови бъчви и/или по-модерни стоманени ферментатори. Вината, правени по „класическия“ стил (което за съжаление не се отбелязва на повечето етикети), отлежават в огромни, стари дървени бъчви, само малка част от тях отлежават в по-малки (и по-нови) френски дъбови бъчви.
Има около 30 комерсиални производителя на Ruster Ausbruch, макар че както в повечето от страната, много от местните правят свое вино за себе си и ограничена местна консумация.
Тези вина са най-малкото забележителни, вероятно най-вече заради невероятната си киселинност. Най-добрите Ruster Ausbruch вина могат да се мерят без съмнение с някои от най-добрите десертни вина в света. Те притежават свежест и яркост, които ги правят много лесни за пиене, докато комплексните им вкусове са пленителни.
Единствения проблем е, че много от тези вина са трудни за намиране, дори и в интернет. Това е отчасти заради изключително малките количества, в които се произвеждат, както и заради общото малко търсене на десертни вина в страната. Ако някъде обаче попаднете на Ruster Ausbruch, непременно го опитайте, струва си.