През 2001 г. в Полша е имало едва 3 винени журналиста. Когато се събират около първата бутилка модерно полско вино, настъпва неловка тишина, последвана от търсене на евфемизъм. „Свежо мускаде“ е избрано за парещата ябълчена киселина, докато игривите аромати на PIWI хибриди, включващи тези на червено цвекло и прясна боя, били „напомнящи за полското село“. Да предупредят читателите, че виното почти не става за пиене, без да обезкуражават прохождащата винена индустрия, било много трудно.
Седемнадесет години по-късно, такива геройства рядко са необходими. Полските вина са изминали дълъг път и са не само поносими, но и добри. Критикът Джансис Робинсън посещава Полша през 2016 г. и е приятно изненадана от това, което открива. „Насладих се на прекараното време там и в 16-те полски вина, които имах възможността да опитам, видях прямота в битката с климата.“
Критикът Педро Балестерос Торес хвали вината, опитал във Варшава: „Наистина съм изненадан – особено от нивото на червените вина.“ А източноевропейският специалист Карълайн Гилби опитва „вина от воднисти и безвкусни до забележително Пино Ноар“.
Прохождаща индустрия
Полша отглежда грозде от Средновековието. Малката ледникова епоха през 18-и век, вносът от Унгария и Украйна и конкуренцията в лицето на по-евтините ябълкови вина правят лозарството нежелан занаят, макар да устоява в по-малък мащаб. Западният град Жельона Гура, тогава известен като Грюнберг, е бил най-големият винен регион в Германия и център на производството на шампанско до 1945 г., когато става част от комунистическа Полша. Колективизацията и плановата икономика нанасят последния удар и производството спира през 60-те.
Но през 1985 г. Роман Мишливич, фотограф от далечния югоизточен край на Полша, започва нещо, засаждайки устойчиви на студ и болести сортове, като Сибера, Бианка, Хибернал, Свенсън, Фош и Леон Милот, идващи от Словакия и Украйна. Скоро той започва да консултира малка група винари-аматьори.
Заниманието на Роман дава началото на възраждането на лозарството в мащаб, който никой не е подозирал. Но липсата на опит във винопроизводството също така води до много грешни решения – избирани са хибриди от кръстоски между европейски и американски сортове, защото дават реколта всяка година, без значение от качеството на виното. В резултат на това ранните ентусиасти, които отглеждали избраните от Роман Мишливич сортове, ударили на камък.
Другият проблем бил по-голям: липса на компетентност и инфраструктура. До 2011 г. полското вино дори не е можело законно да се рекламира. Но чрез опити и грешки – както и заради климатичните промени – в крайна сметка се появяват по-чисти, по-плодови вина и пазарът се отваря към тях. Сега вече се очаква във всеки винен лист на добрите ресторанти да присъства поне едно полско вино. Броят на лицензираните производители скача от 26 през 2010 г. до 197 през 2017 г.
Истории за успех
Има много истории за полски лозари, започнали от нулата, макар да се забелязва определен модел. Барбара и Марцин Плочоцки започват в Подкарпатското войводство през 2002 г., по съвет на Роман Мишливич. Техните вина се приемат добре, но мястото за отглеждане на грозде е неподходящо избрано и през 2006 г. семейството решава да се премести в Даромин, централна Полша. Тук те засаждат нови сортове, включително Траминер и Ризлинг. Вината от новия регион удрят пазара през 2009 г. и се превръщат в мигновен успех, което кара семейство Плочоцки да зарежат редовната си работа и ежеседмичните пътувания от Варшава. Те обаче не лежат върху стари лаври и постепенно представят нови вина и са стигнали далеч отвъд комерсиално комфортната си зона.
Srebrna Góra е по-романтична история. Мирослав Квиатковски и Миколай Тик вземат под наем земя от манастир в покрайнините на Краков, след като проучват винарското минало на региона. Наемат Агнешка Виробек-Русо, учил в Монпелиер енолог и пускат впечатляващи вина през 2012г, което им позволява да се разширят до 15 хектара. С новите насаждения Srebrna Góra има нужда да развие дистрибуцията и през 2016г сключва договор с Lidl, като веригата пуска бяло, червено и розе вино по $8,40. 30 000 бутилки са продадени за три дни и повече хора разбират за полското вино откогато и да било.
Друг голям производител е Turnau, намиращ се необичайно на северозапад, на 20км от Блатийско море. 15 хектара лозя, голяма инвестиция, отчасти подпомогната от местната управа и европейски субсидии. Съюз с Марек Кондрат, популярен вносител, е хитър ход за кратък път към пазара. Франк Фаус, който управлява семейна винарна в Рейнгау, е нает като специалист и той придава на вината германски аромати – също активно използва остатъчната захар, за да балансира високата киселинност. Това са едни от най-препоръчваните полски вина, от характерния Ризлинг през популярното Розе до внушителното отлежало в акация Шардоне. Шумящо вино по традиционен метод пък ще бъде пуснато през тази година. Успехът на Turnau е труден урок за другите производители: развитието изисква инвестиции, екипна работа и перфектен бизнес план.
Но вероятно никой друг производител не олицетворява възхода на полското вино както Михал Пайдос от Winnica Jakubów в Долносилезко войводство. Лозята са засадени като хоби от баща му Артур, но когато той почива през 2013г, 23-годишният Михал се заема. Първото вино, което прави, без да има никакъв предишен опит в това, Траминер 2013г, предизвиква смут. Михал продължава с поредица от нови вина, включително най-успешната късна реколта Дорнфелдер и запазената му марка сух Траминер. Работещ с пет хектара, Михал все още експериментира с различни сортове и техники. Очевидно има вроден талант, но също така изразява широкоскроеност и модерна прецизност, което е голяма крачка напред.
Предстоящите предизвикателства
Накъде отива полското вино? Може ли наистина да се наложи на глобалната винена карта? Карълайн Гилби смята, че „определено има потенциал, макар все още да е работа в прогрес и се търси най-доброто оползотворяване на полския климат.“ Страната разполага с много подходящи терени на ниска цена и докато съществуващите имоти постепенно се събират и образуват същински винени региони, новите дебюти ще стават по-лесни. Местният винен пазар е един от най-обещаващите, като 38 милиона души бързо настигат западните си съседи. Към момента полското производство отговаря за по-малко от 1% от консумацията в страната.
Полското вино несъмнено е скъпо за качеството си; винарите са изправени пред големи производствени разходи, възлизащи на до $5.6 за бутилка. Малките количества, които се произвеждат засега срещат приветствие от патриотичните почитатели, но кой ще купува тези вина, когато производството нарасне?
Производителите се обръщат към външния пазар с надеждата, че полската привързаност в страни като Великобритания, Норвегия, Германия и дори САЩ може да е плюс. Вината не могат да се конкурират по цена, но докато качеството расте, ефектът на любопитството може да е достатъчен в дългосрочен план. Все пак швейцарците и англичаните успешно организират износа си от подобна стартова точка.
За полските производители на вино големите изисквания остават основен проблем. Полша има 200 страници закони, включително скандално известни ленти, които трябва да се слагат ръчно на всяка бутилка, докато лозарството и производството на алкохол отделно си имат още куп регулации. Майк Уитни от Adoria близо до Вроцлав е съставил списък със 125 административни действия, изисквани за пускането на една единствена бутилка. Много вина се продават без на етикета да е посочен сорта грозде или реколтата, защото това изисква „сертифициране“, за което е необходимо официално лице да присъства в деня на събиране на реколтата със снимки на листа от Пино Ноар или Шардоне, за да се увери, че нищо друго не попада в казаните. Сегашното дясно правителство не може да накара Кабернето да зрее по-рано, но може да направи живота на винарите по-лесен, като опрости процесите. Останалото е просто въпрос на време.