Не са много хората, които свързват Испания със Совиньон Блан. Всъщност преди няколко години относително малко хора смятаха, че Испания може да произвежда качествено бяло вино. До 80-те години, повечето бяха прави. С малки изключения бялото вино на Испания не струваше, поради простата причина, че повечето испански производители бързо подобряваха качеството и разнообразието на своите червени вина, запазвайки своето ценно наследство, но не успяваха, нито пък имаха интерес да предлагат свежи бели вина, привличащи комерсиален успех.
Испания винаги е отглеждала много бели сортове грозде. До началото на 2000-те години, белият Айрен е най-отглежданият сорт в света заради огромните площи в Ла Манча, но повечето е използвано за дестилация. Подобна съдба имат огромните количества Мерсегуера, Кайетана и Беба, бели сортове с неутрален характер.
В Руеда, повечето бели сортове са били Паломино и Виура, докато в Риоха насажденията от ароматно Малвазия и Гарнача бланка изчезват, заради неспособността си да удържат на евтиното винепроизводство (а за Малвазията и заради крехкостта на лозето).
Ново пазарно търсене
В края на 20-и век, много испански производители са наясно, че трябва да включат висококачествени бели вина в своето портфолио, за да могат да останат на пазара. Това схващане се оказва решаващо за най-успешните испански производители и износители – големите винарски изби в Риоха. Те осъзнават, че техните класически бели вина Виура, вина с оксидантни нотки, малко плодове и повече баланс отколкото свежест, са в разрез с търсенето от новите консуматори на плодови свежи и ароматни бели вина.
Те поемат в три посоки, всяка водеща до (тогава) иновативни типове вина, които се увенчават с успех. Преди всичко, преразглеждат се практиките на винопроизводство и наличния материал на производителите в Риоха. Намерението е да се приемат по-редуктивни практики, заедно с контролиране на температурата и общо казано по-внимателна грижа за плодовете. Един от най-добрите примери за този стил е Плакет от Палачио Ремондо, изключително елегантно, едносортово Виура. Други опитват да смесят Виура с други видове, като Малвазия и Гранача бланка, сега завръщащи се от на практика пълно изчезване. Бялото Контино и В от Базилио са блестящи примери за този подход днес.
Втората посока, в която тръгват, е да търсят местни сортове на други места в Испания. Това е идеята зад забележителния дебют на Албериньо на световните пазари през 80-те и 90-те години. Първата вълна от инвестиции идва от големите винарски изби извън региона.
Емил Пейно, като посланик на Совиньон в Испания
И накрая, третото решение е да отглеждат чужди сортове грозде, които са се справяли отлично на международните пазари. Совиньон Блан има точна дата на навлизане в Испания: 1974 г. Сортът е представен от най-добрия възможен посланик, Емил Пейно. По онова време Пейно работи като консултант и приема предизвикателството да потърси бяло вино, достоен еквивалент по качество на червените вина Рискал. След като отхвърля Виура в Риоха, той е поканен да посети Руеда и там осъзнава потенциала за качество в този регион, който тогава е в упадък и произвежда само евтини бели вина.
Пейно не е бил напълно убеден в потенциала на Вердехо, местният сорт в Руеда, намирайки го за малко недодялан и недостатъчно ароматен. Той препоръчва да се засади Совиньон, с цел да се прибави елегантност и допълнителен аромат на вината. Рискал и Пейно внасят модерното винопроизводство в региона, които му носят почти моментален комерсиален успех.
Торес също е пионер
Време на бурни трансформации в Испяния, когато успехът на Рискал със Совиньон е повторен от други с Вердехо, което се оказва по-добър сорт, отколкото е очаквал г-н Пейно. В последствие, макар известно време да има нови плантации Совиньон, Вердехо се доказва като истинска звезда в Руеда, благодарение на подобрения в качеството и по-добро приемане от испанските домакинства, първоначално в Мадрит, недалеч от региона, а днес и на международните пазари.
Преди да продължим с Руеда, другият велик пионер на Совиньон Блан в Испания заслужава да бъде споменат: Торес в Пенедес, Каталония. След успешното въвеждане на Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне и други сортове, Мигел Торес открива във Франсола идеалното място за Совиньон Блан, което да се произвежда по доста ценения тогава американски стил, след което виното се превръща в безпогрешен каталонски еталон за качество. Никоя глобална карта на топ качествено Совиньон Блан не може да се направи, без да се спомене за малкото 25 хектара място във Франсола.
Руеда – готови за повече лозя?
Въпреки факта, че климатичните условия почвата в Руеда предоставя отличен потенциал за висококачествен Совиньон, лозята от сорта никога не са надминавали 700 хектара. Дузина производители продават чисто грозде Совиньон, но повечето от тях продават много по-големи количества от сорта Вердехо. И все пак Совиньон е съществено важен за региона. Очаква се площта да му да се увеличи в бъдеще, въпреки ограниченията при отглеждането на Совиньон, обяснени по-надолу в текста.
Три основни линии са разработени: основни плодови вина Совиньон, специални вина и все по-често, Совиньон, смесен с Вердехо.
Плодовите вина Совиньон са слаб съперник на Вердехо, заради по-малкия прозорец за събиране на плодовете. Фактът, че Совиньон се бере по-рано от Вердехо, често през август, и това, че няма ясно ценово предимство за Совиньон, вероятно са основателни причини Вердехо да е предпочитано през Совиньон в Руеда. При добрите винтидж вина обаче, вината от сорта Совиньон са по-свежи и по-елегантни от много от вината Вердехо. Понеже цената и качеството им е в относително същото съотношение, изборът им е добър.
Добре направеното Вердехо от добро грозде е вино със собствено потекло, но много по-евтини вина страдат от липса на прецизни аромати и свежест. Добавянето на относително малко количество Совиньон придава тиоли и добра естествена киселинност, което прави комбинацията доста по-интересна. За да бъдат продавани като Вердехо, вината не трябва да съдържат повече от 15% Совиньон, но и така голяма част от Совиньон намира своя път до пазара именно по този начин.
Каталуния – специални места за Совиньон
Совиньон определено е специален сорт в Каталуния. Средиземноморския климат, влияещ на целия регион, не е особено подходящ за сорта, но планинската топография позволява изолирането на няколко добри места. Франсола е специално заради континенталния климат, високата надморска височина и северното изложение. Други производители упорито са се опитвали да намерят места за Совиньон, като някои са успявали. Грамона от Кава е един от най-забележителните случаи. Совиньон често се смесва с други местни сортове, като Пикапол, Ганача бланка и Мускат, както и с международни сортове, като Шардоне.
Другаде в Испания
Според Евростат, през 2009 г. е имало 4011 хектара Совиньон Блан в Испания. Не са много, но все пак са доста повече от 467 хектара през 1999 г.
Само 625 хектара са засадени в Кастилия, а 302 са в Каталония. Повечето от останалите 2709 хектара са в Ла Манча.
На практика всички винопроизводители в този регион споделят един подход: високотехнологично управление на лозята, с капково напояване, механизация и внимателни проверки. Континенталният климат в Ла Манча, и високите температурни вариации през деня и нощта компенсират за ниската надморска височина. Плодовете трябва да се берат през август, като прозорецът, в който да се изберат добре узрели и с достатъчна киселинност плодове, е много малък.
Най-добра цена спрямо качество от Ла Манча
Няма да е изненадващо, ако през следващите няколко години Совиньон Блан от Ла Манча залее супермаркетите, давайки ненадминато качество за цената си.
Совиньон Блан се появява във все повече вина от много други региони в Испания, което говори, че площта на лозята от сорта значително ще се увеличи.
През 2007 г. Риоха решава да включи Совиньон Блан в списъка с препоръчваните сортове. Този ход породи много коментари, защото Совиньон никога преди не е бил отглеждан в региона (докато други сортове с дълга история в региона, като Каберне Совиньон все още са забранени).