С блестяща усмивка и заразителен смях, италианският винен критик и автор от американски произход Моника Ларнър има оптимистичен поглед за бъдещето на италианските вина. Тя вярва в ценностите на „типичността“, с ясната идея за ролята и отговорността на региона Пиемонт.
Моника Ларнър е наричана мадрина или „кръстницата“ на италианските вина в своя втори дом Италия, където е живяла по-голяма част живота си, отколкото в родината си САЩ. Тази титла намеква за напътствия и защита, а дългата й кариера на журналист и винен критик в Италия свидетелства за ролята, която италианците са й поверили. Г-ца Ларнър е известна с пътуванията си до далечни италиански винени региони, докато през първите си години в Италия работи, като автор и журналист в няколко италиански вестника. След като помага на семейството си да започне бизнес с вино в Калифорния, тя е наета от „Wine Enthusiast“ през 2003 г., като техен първи кореспондент в Италия. През 2013 г. тя се присъединява към „The Wine Advocate“ на Робърт Паркър, като винен критик.
Кръстницата обича Бароло и Небиоло, и е влюбена не само в многоликите културни и исторически традиции, но и във връзката между земята и хората, които правят вината днес. В този по-забързан от всякога свят и търсене на най-новите и добри вина за постоянно излизащите нови пътеводители за вина и журналисти, Моника е твърдо решена да покаже на света истинската стойност на италианските вина..
„Едно от нещата, които искам да видя да се случват в Италия, е развиването на култура за стареене на виното.“ – казва тя по време на презентация на вино от сорта Бароло през 2010 г. „И тук искам да акцентирам най-вече върху Бароло, защото е символ на качествените италиански вина, които имат капацитета да стареят добре.“
Като специалист по италианското вино, как избираш да комуникираш с вината и какви са целите ти в това?
Искам да открия как да разкажа историята на Италия чрез гроздето. Не съм само просто един винен критик и не се фокусирам върху оценки и точки. Опитвам се да използвам гроздето, нещо толкова малко, но въпреки това толкова комплексно и цяло, като разказвам за местата, хората и земята. Виното е перфектния начин да се разкаже историята на всеки един регион от страната.
Освен това, средностатистическият консуматор се е променил доста от това, което бил преди, когато изданието на Робърт Паркър излиза за първи път и хората са разчитали предимно на рейтинг системата. Стигнали сме до момент, когато рейтингът не е достатъчен, за да задоволи човека, защото консуматорът е станал много интелигентен и пътува доста. Следователно аз искам да обединя това, което виждам като Италия – страната на вината и всички истории зад тях.
Сега, когато историята зад вината е по-важна от техническите им параметри, има риск от разказване на една и съща история многократно. Каква е ролята на винения критик в разграничаването на историите?
Фокусът се е изместил и ролята на критика в предаването на тази разлика е изключително важна. Техническия аспект на виното определено все още е доста полезен, но сега, когато производителите могат да ги пишат и да ги публикуват онлайн сами, нашата работа е да стигнем отвъд това. Италия винаги е била в много конкурентна позиция спрямо Франция и други страни: разнообразните региони и невероятното наследство на местни гроздови сортове са силните й страни. За това трябва да пише един винен критик, защото хората от Италия и Америка се интересуват от историите отвъд характеристиките на виното. Изключително се радвам, че ми е дадена възможност да базирам кариерата си в Италия, защото тук има безкрайно разнообразие и потенциал.
Ако Италия иска да придобие значимост навън, тогава винарните трябва да са готови да държат вината си да отлежават.
Казваш, че усещащ една инерция, отвеждаща Италия в „златната ера“ на виното. Ще обясниш ли за това?
Напълно съм убедена, че сме яхнали вълната на успеха за италианските вина навън, заради силните качества на страната, за които споменах: изключителните местни сортове и териториално богатство. Всеки сорт грозде – а има повече от 3000! – има своята история за разказване, от местните рецепти, с които се съчетава добре, до териториалните корени и частици интересна история. Но е вярно, че другите страни подхождат по-интелигентно в рекламирането на виното си. Да вземем например Франция, която реши да рекламира петте си благородни сорта и да развива тези лозя. Но Италия има толкова много истории за разказване и съм на мнение, че сме точно на върха на велик момент, в който тази страна ще успее да комуникира с богатството си. Много съм щастлива да работя за Робърт Паркър сега, защото това е мигът на Италия.
Какви са силните и слабите качества, които трябва да има предвид една винарна, за да се увери, че е готова да се възползва от това?
Регионът Пиемонт има особена отговорност. Едно от нещата, които искам да видя да се случва в Италия е развиването на култура на отлежаването. Винарните не пазят стари бутилки в избите си или раздават мострите си на журналисти, преди виното да е готово да бъде пуснато на пазара, като тук отново ще обърна внимание върху отговорността на Бароло, защото е едно от най-добрите вина на Италия. То е символ на качественото италианско вино, което има капацитета да старее добре. Другите винени региони трябва да задълбочат в това и да последват примера на Пиемонт.
Ако Италия иска да се наложи на международните търгове и да придобие тежест извън границите си, винарните трябва да са готови да държат виното си да отлежава. И тогава, щом е имало шанса да развие невероятната си елегантност, винарните трябва да знаят кога да го пуснат. Цяла Италия трябва да развие такава култура, ако иска да се възползва от идващата златна ера на виното. Ето например Бароло 2010 г. е точно символът на вино с изключителен потенциал, но трябва да се подходи към него с търпение и внимание.
Как могат производителите да устоят на искането да се опитват новите вина, когато журналисти търсят мостри, а нови пътеводители излизат всеки ден?
Производителите трябва да разберат, че това е много важно, затова е нужен диалог между тях и журналистите. Например, няколко производители са ми казвали, че според тях тяхното Бароло 2010 г. все още не е готово и аз им отговорих, че напълно ги разбирам. Нека да почакаме малко. Има ги и специалните етикети и дори експерименти, които винарните правят, а те нямат същата премиерна дата, като основната гама от вина.
Какво смяташ се е променило с Бароло през годините?
Всъщност, това което виждам, е сбор от годините. Наблюдавала съм как всеки производител следва своя стил с кураж, а в това има усещане за сигурност и сила на характера на Бароло. Териториите Ланге са яркия пример за предаването на дълбокото усещане за корени и характер.
По твое мнение, как характеристиките на сорта Небиоло влияят на това постоянство на виното Бароло?
Сортът грозде играе голяма роля, но не е всичко. Има страхотна италианска дума, която няма точен превод: tipicita, или може да се каже „типичност“. Тя описва връзката между виното и територията, която е толкова добре развита тук в сравнение с навсякъде другаде по света. Tipicita минава отвъд територията и обхваща кухнята, околната среда, културата и историята. Стабилността на Бароло идва от това. Гроздето Небиоло е ключът към силата на Пиемонт. И в Калифорния има Небиоло, но отглеждането му върви трудно, поради факта че сорта не може да се се адаптира добре.
Бароло има четири основни характеристики: цвета, наситеността и ароматите, пълният, но чист вкус, и капацитетът да устоява на времето. Коя е любимата ти характеристика?
То притежава една елегантна женственост, която харесвам, и която преоткривам всеки път, отново и отново. Откривам сред хората, които познават и обичат Бароло, че има огромен ентусиазъм за това вино. Създава се нещо като винена общност от „небиолози“, която е напълно уникално и типично италианско явление.