Интервю на Адам Лешмер от Decanter с Луи-Фабрис Латур за това какво е да работиш близо до дома.
Ти си седмият Луи Латур – предполага се, че е било отредено да участващ в семейната фирма?
Не, нямаше такова нещо. Учих политически науки в Париж и се колебаех между политиката и търговията с вино. Между двете има много общи неща.
Съжаляваш ли, че не влезе в политиката?
Когато учиш политически науки, винаги си мислиш за това, но не съжалявам, че не съм в политиката. Особено във Франция. Реших го, когато бях на 20 или 21 г. Или влизаш в политиката, или управляваш компания. Няма как да правиш и двете.
С какво се занимаваше след университета?
Баща ми ми каза, че едното нещо, което няма да науча в Maison Louis Latour е финансовия аспект на бизнеса, затова ме окуражаваше да се занимавам с банкерство. Прекарах една година военна служба и след това две години в търговската банка, а в компанията се включих, когато бях на 24. Сега съм на почти 30. Макар да не съм толкова стар, вече от доста време съм там. Добре е от млад да влезеш в бизнеса – намираш си добри приятели.
Имаше ли големи очаквания към теб, когато започна?
Не бих казал. Maison Louis Latour беше доста по-малка компания тогава. Има ни от 200 години, но когато бях дете през 60-те, имаше 10-15 търговци по-големи от нас. Бяхме престижен, но не голям бизнес.
Казвал си, че Maison Louis Latour е традиционна компания с иновация в корените си. Какво ви остава да откриете?
Новият ми фронт е Бургундия. Модерните компании обичат да казват, че навлизат в Новия свят, но тук могат да се свършат още много неща. Pierres Dorées е революция в Бургундия, както и Auxois.
Смяташ ли, че Pierres Dorées ще започне възраждане в Божоле?
Критикуват ни, че отглеждаме Пино Ноар. Счита се, че тук е регион на Гаме Ноар, затова е спорно, а и сме от севера… Но потенциала на тероара в Божоле е огромен. Има хиляди хектари варовикови почви на юг и затова ще се опитаме да възродим Божоле, да покажем разнообразието. Опитваме нови идеи да реализираме този потенциал.
Свежото и леко вино от Божоле е това, което всички искат – защо не се е наложило като име?
Има известно колебание, когато стане въпрос за името Божоле. Има много причини за това. Божоле нуво му навреди, а има и недостиг на сериозни оператори. Това е труден въпрос.
Божоле нуво е виновно?
То изкарва пари. Ние правим 50 000 каси от него. Има хора, които казват, че нувото трябва да бъде забранено, но то представлява една трета от региона – ще оставите без работа стотици, които си изкарват хляба от него. Всяка година обаче намалява и след поколение ще най-вероятно ще изчезне.
Наскоро писах, че търговците на вино от двете страни на Атлантика считат Maison Louis Latour за надеждна, но старомодна компания – съгласен ли си с тях?
Бях изненадан да прочета, че сме старомодни. Мисля, че търговията с вино е обсебена от това, кое вино с каква киселинност или минералност разполага. Винаги предпочитат реколта 2010 г. заради ясно изразената й комплексност. Но от друга страна консуматорите предпочитат 2009 г., защото виното е по-плътно и по-богато – това хората ми го казват. Не бих казал, че сме старомодни. Модата се мени постоянно.
Ами стилът на 2015 г.? Това беше доста популярна реколта.
2015 г. е добър пример за баланса между по-зрелия и по-суровия стил. Понеже беше горещо, решихме да берем по-рано, за да запазим киселинностtа. Можете да сравните времето с друго горещо лято, като през 2006 г. – тогава ако реколта 2015 беше отпреди 10 години, щеше да е същата като 2006.
Посвещавате се на екологично отглеждане, но не е тайна че използвате хербициди в Боржоле. Кога ще преминете към напълно органично производство?
Има голяма разлика между различните региони. Чиста икономика, от която Божоле страда. Ако правим там същото като на друго място, ще губим пари на всеки литър. Трябва да заложим на органичното и да работим по въпроса, но ще отнеме дълго време.
Смяташ ли, че ще се изкушите да правите вино в други популярни Пино Ноар региони по света?
Знам, че Орегон е едно от най-добрите такива места, но не ме вълнува. Харесвам факта, че мога да се кача в колата и да бъда в Осуа след час, а на юг след два. Аз съм истински французин. Харесва ми историческото измерение, преоткриването, което можете да намерите във Франция. Има цикъл – нещата вървят, променят се, но винаги можеш да намериш нещо ново. Представете си, имало е 4000 хектара в Осуа, всички тези селца, такова нещо все още се открива в Европа…
Казва се, че всеки мъж рано или късно се превръща в баща си. Така ли е според теб?
Преди няколко години, ако ме бяхте накарали да отида в нови региони, щях да кажа: „Да! Да вървим в Орегон или Нова Зеландия“, защото щях да се тревожа, че не съм широко скроен. Днес искам да си остана в Бургундия. Казвам ви истината,това което и баща ми щеше да направи.