Сенчест ден в края на юни в Le Mesnil-sur-Oger, малко селце на няколко километра южно от Еперне и река Марна, в част от Шампан, известна като Côte des Blancs, наречена така заради производството на висококачествено грозде Шардоне. На чакълест паркинг, обграден от розови храсти и малки борчета, Оливие Крюг посреща гости с чаша бяло вино 1998 Krug Clos du Mesnil, докато те пристигат за тридневна сесия.
Макар фамилия Крюг – която полага основите през 1843 г. – да продължава да участва в ежедневните операции на компанията, тя вече не я притежава. От 1999 г. Krug е част от конгломерата LVMH, а тук са изпълнителният директор Маги Eнрикес и управителят на избата Ерик Лебел, който е отговорен за бистрото, но кремаво вино, което малката групичка опитва. Гроздето, от което е виното – всичкото вино – идва от незабележително изглеждащо лозе в съседство на паркинга. То е едва 1.84 хектара Шардоне и е оградено от ниска стена, а прозорците на близките сгради гледат към него. Clos du Mesnil датира от 1698 г. Крюг го закупуват през 1971 г. и започват да правят през 1979 г. от него едносортово пенливо вино. „Голяма рядкост е“ – казва Оливие, „… парцел, за който никой не е чувал“. Реколта 2003 г. се продава за около $950 бутилката. Друго червено грозде се отглежда през долината, югоизточно от Реймс – 0.68 хектара Clos d’Ambonnay, чието Пино Ноар е засадено през 1995 г. за производството на едносортово шампанско. Сегашната реколта върви по $2000 за бутилка.
Докато пресушават бутилките и обикалят винарната, никой не забелязва иронията, че събитие в чест на изкуството на смесване на вина от стотици лозя се отбелязва с пенливо вино, направено от едно лозе – нещо, което някога в района на Марна щеше да е считано за кощунство.
Зората на ново движение
Крюг не са първите, които правят луксозно едносортово шампанско – тази чест се полага на Филипонат – но дават тласък на движение, което е на път да се превърне в мода. От началото на новия век, големи имена като Taittinger, Lanson, Billecart-Salmon и Duval-Leroy са започнали такова производство.
Подмамени отчасти от успеха на Крюг на върха и малки производители на шампанско на дъното, големи винари, които купуват от много култиватори сега се изкушават да показват най-ценните си лозя в регион, чиято историческа мантра е била, че най-добрите пенливи вина се правят от смесване на най-хубавото грозде.
Важно е да се отбележи, че повече от век Шампан оперира под това, което може да се счита за перфектния бизнес модел. Големите производители са контролирани от френския закон, за да не пречат на малките винарни, като правителствена агенция (SAFER) има правото първа да купува, след което да препродава земеделска земя на пазара. В Шампан има хиляди семейства, които отглеждат по няколко хектара грозде, което продават на големи производители, като Moët и Krug. Техните лозя се оценяват според репутацията на селата, в които се намират, като най-добрите – premier crus и grand crus – са най-скъпите.
Винарите са гении по отношение на създаването на всякакви бленди пенливи вина: едносортови или многосортови, сухи или сладки. Но винаги са бленди от много различни тероари. Справят се отлично и в създаването на брандов имидж и маркетинг. Шампанското се пие от Джеймс Бонд, а празнуващи победители, които тъкмо са спечелили световни шампионати, се къпят с него. Преди всичко обаче, Шампан прави така, че повечето цивилизован свят, с изключение на някои части от САЩ, да признават за шампанско само виното, което се произвежда в Шампан и никъде другаде.
Макар икономическият модел да е останал непроменен – купажирането остава единственият начин да се произвеждат нужните количества на всички нива за покриване на световното търсене – производителите в Шампан изпитват изкушението не само да пренебрегват достойните за Инстаграм имоти, но и метафорично да паркират ярко червено Лаборгини на тротоара. Duval-Leroy например започва да произвежда едносортово вино през 2002 г. от 3.5 хектара Clos des Bouveries. През 2004 г. Billecart-Salmon пускат първото вино от Clos St-Hilaire, реколта 1995 г., последвани година по-късно от Taittinger, чието Les Folies de la Marquetterie се прави от грозде, отглеждано около фамилното шато. Тази година, Lanson представи първото Clos Lanson, реколта 2006 от лозя, намиращи се почти в сянката на катедрала Рейм.
„Има все повече интерес върху висококачественото шампанско.“ – казва Шарл Филипонат, чието семейство предприема необичайна стъпка с избора на едно лозе, Clos des Goisses, и бутилирайки реколта 1935, като едносортово шампанско. Да, Eugene-Aimé Salon прави нещо подобно през 1921 г., когато създава своето известно едносортово вино от само едно високо оценено село – в случая Le Mesnil-sur-Oger с оценка 100. Но тук Salon използва няколко лозя и макар и двете вина да са високоценени, нито едното не дава началото на нова мода.
Сега Филипонат казва, че нещата се променят, както и публиката. „Clos des Goisses действително си проправи път към върха на колекционерските вина и се наслаждава на все по-голямо търсене от индивидуално купувачи напоследък, докато преди 10 години търсенето беше предимно от ресторанти.“
Жан Милан, 152-годишният малък семеен имот кръстен на основателя, има подобна история със своето Шардоне от едно лозе, Terres de Noel. „В началото, хората са били любопитни, но не особено ентусиазирани, дори малко скептични.“ – казва Ивелин Фосие, която се грижи за износа на Жан Милан. „След това успяхме да заинтригуваме аматьорите и експертите с този тип продукт и търсенето на шампанско се увеличаваше все повече.“
Сам Хейтнър, който оглавява Champagne Bureau USA във Вашингтон, вижда хилядолетно влияние в повишения интерес към едносортово шампанско. „Идеята за автентичност стана много популярна В САЩ. А това е важно за растежа на пазара на пенливите вина от Шампан.“ – казва той.
Хейтнър също така отбелязва, че това търсене на автентичност е подхранило скорошното търсене на фамилно шампанско. „Тази категория вмомента отговаря за 5% от общите продажби (около 1 милион бутилки). Може да си кажете, че това не е много, но беше едва 2.5% преди пет или шест години.“
Хю Джонсън и Джансис Робинсън признават това в седмото издание на The World Atlas of Wine от 2013г. На картата на Шампан, те за първи път добавят малки кръгчета, сочещи „индивидуални парцели лозя, от които се произвеждат седем реномирани едносортови пенливи вина.“
Освен че са насочени към тероара, тези вина нямат много друго общо. Могат да се правят от основно Шардоне или основно Пино Ноар или от двете. Някои са с висока цена, докато другите са по-достъпни.
Методите на производство също варират. Дидлие Мариоти от Mumm казва, че неговото Mumm de Cramant се различава с „налягане, което е умишлено по-ниско от това при повечето други пенливи вина – 4.5 бара, ниска доза от шест грама на литър и отлежаване в изба за 5 години.“ Флоранс Делру от Duval-Leroy обяснява, че половината от Clos des Bouveries ферментира в резервоар, а другата половина – в дъб.
И разбира се има известно купажиране дори при едносортовите вина, тъй като вероятно няма винар, който да не забелязва разликите в тероара дори между два съседни реда грозда. „Тази малка градина представлява пет различни терена.“ – казва Оливие Крюг на краткия тур около 1.84-хектаровото Mesnil. „Понякога са нужни 4 или 5 пъти, за да се обере.“
Предизвикателствата
Но в крайна сметка се повдига въпросът защо десетки от другите големи имена не са се включили. Без съмнение ще се присъединят още, но има причини за предпазливост, като не малка такава е страхът да не убиеш златната кокошка. „Има малко място за разширяване на върха.“ – казва Хейтнър и дори някои от сегашните производители на такова шампанско се тревожат, че убиват бизнеса на вече установените си брандове.
Това може да са взели предвид от Moet & Chandon, когато за кратко пускат в средата на 90-те ансамбъл от три едносортови пенливи вина – Les Champs du Romon, Les Sarments d’Ay и Les Vignes de Saran – но не продължава линията.
Bollinger например имат едно от най-красивите лозя в Шампан, La Côte aux Enfants, което почти се надвесва над Марна. И все пак едва ли сте чували за него, защото гроздето от там се прави на обикновено червено вино, вместо на шампанско. От компанията казват, че не са обмисляли да превърнат четирите акра Пино Ноар в шампанско, което несъмнено би било по-печелившо.
Разбира се, малките производители на шампанско си имат и своите проблеми. Повечето лозя са твърде малки, за да задоволят значителния външен пазар, а лоялността на клиента се губи, когато днес не открива бутилката, откъдето е купил вчера. Търговците също са недоволни от непостоянното снабдяване. Друг проблем, посочва Хейтнър е, че ако тези производители решат да разширят продукцията като купуват грозде, те вече се превръщат в търговци, щом допълнителното грозде надвиши 5% от общото.
Все пак има нещо, което привлича колекционери и познавачи към виното, което нарушава установените традиции. Същото важи и за производителите, за да искат да произвеждат луксозни странични линии, щом конкурентите им вече успешно са го направили.
Едносортовите луксозни пенливи вина на Шампан са новата играчка на региона, и то все по-печеливша и разпознаваема.