„Отидох в Сиракуза на почивка и беше твърде горещо.“ – започва разказа си той. „Обикалях в търсене на местенце, където не е толкова топло. Завих зад ъгъла и стана по-хладно, а наоколо беше пълно с лозя. На момента можеше да се види колко изключително място беше за вино.“
„Къщата ми в Тоскана беше развалина, ама наистина съборетина, която купих през 1981 г. Тогава работих в дистрибуция на вино в Ню Йорк и след 12 години се завърнах при тези руини. Винаги съм усещал, че не искам да се връщам в града и така измислих начин как да остана там. Отидох в Бордо и понаучих малко за правенето на вино. Ще ви подскажа малко – най-интересното, което може да правите в Бордо, е да се грижите за лозята – това беше най-важното, което научих.“

През 1992 г. Франкети засажда лозе на незабележително пасище в региона Val d’Orcia В Тоскана, източно от Монталчино и близо до границата с Умбрия. С Бордо сортовете, които отглежда там, акцентирайки върху Каберне Фран, Франкети създава признатото от критиците Tenuta di Trinoro – вино, което изиграва роля във възхода на супер тосканското движение в региона. Наричано тосканското Cheval Blanc от някои почитатели, Tenuta di Trinoro печели на Франкети международна слава като отдаден и донякъде ексцентричен винар.

През 2000 г. Андреа Франкети купува и възстановява стара ферма и няколко прилежащи към нея малки изби по склоновете на вулкана Етна, в североизточната част на Сицилия. Винарната се намира на около хиляда метра надморска височина над малкия винен град Passopisciaro в областта Castiglione di Sicilia, на северния склон на Етна.

Там може да се каже, че е открил второто си призвание. Но му отнема известно време, докато разбере какво му нашепва мястото.
„Ако трябва да бъда честен, не се интересувах от местните сортове. Просто смятах, че Етна ще е добро място за правене на вино. Всичко тук е за продажба – напълно изоставено. Този имот беше рухнал. Човекът, който ми го продаде обяви цена и аз му предложих 25% от нея. Той се съгласи. Проблемът с Етна е, че тук се работи трудно.“
„Смятах, че всичко ще е Франкети“ – казва той, правейки жест към едно от най-добрите вина Пети Вердо, което съм опитвал през живота си – тежко, плътно, гъвкаво и кипящо от вкусове. „Щеше да бъде голямо вино, нещо с ципите от гроздето, вино с много съдържание. Представях си го като виното, което бих искал да правя.“
„Години наред се опитвах да превърна Nerello Mascalese в такова вино, но безуспешно. Тогава осъзнах, че трябва да подходя напълно различно. Кожата на гроздето е горчива, затова не трябва да прекаляваш с мацерацията и екстракцията. Не може да оставяш утайки в суспенсията. Вадиш го веднага след ферментацията, изливаш го в големи съдове и се отърваваш от утайката.“
„Бях в Бордо две години.“ – обяснява той за това как е открил едно по-различно разбиране за Етна. „Имах късмет, че не съм учил винарство в университет или училище. Когато получиш усещане за цялата работа, търсиш основните неща и не се тревожиш за неизвестното. Следващ собствената си светлина. Правя вино вече от 25 години и когато осъзнах, че това е правилният начин, става въпрос на избягване на неща, на това да бъдеш деликатен.“

Режимът на винопроизводство на Франкети в Passopisciaro включва – както при много от най-добрите производители в планината – много късна жътва на плодовете, много нежна ферментация с използване на комерсиални закваски (Франкети не е доволен от ацетонните аромати, които получава от местните закваски) и бързо преливане в големи дъбови бъчви, където вината завършват вторичната си ферментация. Франкети вярва, че пречистването е много важно за вината и го прави с яйчни белтъци и бентонитна глина.

Научаването как да се грижи за гроздето му е дало познания и за самото място. Въпреки трудностите, свързани със презасаждането на старите лози или реновирането на фермата, Франкети усеща че това е правилното място за идеята му да отглежда лозя върху стара застинала лава.
Потоците лава, както той бързо научил, били от съществено значение за разбирането на геологията и географията на региона.
„В исторически план, ако говорите със старите хора, Етна е била разчертана на големи имоти.“ – казва Франкети, говорейки за региона, когато е бил разделен на големи имоти сред по-заможното общество. „Имало е големи потоци лава и векове по-късно си купуваш такъв поток и отглеждаш върху него. Сега всички са разделени, но тези потоци, нашите области, винаги са били изследвани много внимателно. Всеки е уникален и това може да се види в гроздето.“

Областите на Етна и техните граници са добре известни сред местните и служат като подрегиони.
По време на първите няколко години от правенето на вино на Етна, Франкети продължава да смята, че ще прави само едно вино от сорта Nerello Mascalese , комбинирайки гроздето от всички лозя от този сорт, които притежава, но преди три или четири години решава, че гроздето е толкова различно, че трябва да се бутилира отделно.

Днес Франкети се грижи за около 100 хектара лозя в пет различни области: Chiappemacine, Porcaria, Guardiola, Sciaranuova, и Rampante. От 2011 г. той започва ясно да обозначава тези области върху своите етикети, като поставя първата им буква върху етикета.
Лозята на Франкети са като много от съкровищата на Етна. Това са 80-90-годишни лози, чийто корени се впиват в прахливата, плитка почва на върха на тераси, които се катерят по вулкана. Някои от лозята са доста гъсти, до 12 000 растения на хектар. Повечето от тях се намират точно отвъд границите на обозначения с DOC (контролирано наименование за произход) регион на Етна, поради което той слага на етикетите на вината си просто Sicily IGT. По ирония на съдбата, точно както тосканския му проект, той създава отличаващи се и качествени вина извън очертаните и стандартни граници за произход.

Той прави около 40 000 бутилки вино всяка година, от които пет едносортови вина от областите, в които Франкети има лозя с името Passorosso, малко Шардоне от лозята, намиращи се  около и зад винарната му и виното, което Франкети си е представял, че ще прави, когато за първи път е решил да остане в Етна и което се казва Franchetti: червен бленд от сортовете Petit Verdot и Cesanese d’Affile. Малко е странно, но е страшно вкусно.

„Когато останах в Сицилия, си представях вино, което да бъде по-плътно и концентрирано от по-леките и цветни вина от местните сортове. За мен, докато вината от сорта Nerello Mascalese са типичните местни вина, изразяващи уникалния тероар в района, Franchetti е вино, изразяващо моята философия и конкретна визия за червено вино.“ – споделя за това Франкети.
„Мястото процъфтя по начин, който не съм виждал. Невероятно е. Преди шест години никой не знаеше за това място. Сега тук има 60 производителя. Идват добре облечени хора с пари. Имаме всякакви производители – Planeta и Tasca d’Almerita (два от най-големите  винопроизводители в Сицилия), идват и нови, който искат да правят насаждения и да строят винарни. Имаме си всичко.“ – добавя той.

И накъде отива Passopisciaro?

„Сега е точно както трябва да е.“ – казва Франкети. „Правя всякакви вина, които харесвам. Не искам да се разрастваме повече. Мисля, че така е добре.“

Въпреки скромността на Франкети, неговите вина са най-малкото забележителни и са сред най-добрите, които се произвеждат около Етна всяка година. Всичките представят уникалния тероар на района и се приемат много добре, както от специалистите, така и от обикновените туристи, посетили тази част на Сицилия. В живота малко неща са гарантирани, а във виното – още по-малко, но името Passopisciaro на бутилката сицилианско вино никога няма да ви подведе.

The post Андреа Франкети и вината от района на Етна first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Промяната на изби, като Lynch-Bages, Grand-Puy-Lacoste, Pontet-Canet и Clerc Milon, както и подобни инвестиции на други производители на вино пети клас, са само част от общата метаморфоза, която се наблюдава в Бордо. Модернизират не само винарните си, но чрез новите технологии и дръзки бизнес решения реконструират и класификацията на вината в Бордо.

Да вземем например скорошното инвестиране в Lynch-Bages от страна на друг такъв производител – шато Haut-Batailley от фамилия Боир. Те са собственици на друг лидер на пазара – Grand-Puy-Lacoste. „Това е сделка на живота“ – казва собственика на Lynch-Bages Жан-Шарл Каз в интервю. „Уникална възможност да се напише нова история.“

Нещата преминават отвъд сливанията и придобиванията, които се наблюдават, това е история на елитна конкуренция в основата на много могъща пирамида. С приемането на промяна в структура, която е останала непроменена в продължение на 163 години, напредничавите производители на вина пети клас печелят от различията и ранговата си отдалеченост от по-високите нива.

Това е иновация в област, която се е придържала към традициите от векове. Модернизация, адаптацията и маркетинг събрани в едно. От проучване на почвата до технологични подобрения и изстрелване на вино в космоса, тези производители доказват, че техните вина са бъдещето.

Това е група от 18 производителя, концентрирани във винарския район Медок и най-вече в апелацията Пойяк. Докато имотите са предавани по наследство от поколение на поколение, системата за класификация е останала на практика непроменена. Днес обаче някои експерти по виното я оспорват.

Указът на Наполеон III от 1855 г. е „базиран изцяло на това колко вино е продавано на пазара по онова време.“ – казва Ник Дъбъл, сомелиер от Ню Йорк. „Оттогава системата не е променяна, но в Бордо много неща са се променили.“

През последните повече от 150 години, имоти са купувани, продавани и реновирани, а производствените методи са модернизирани. Всички тези неща са подобрили качеството на виното, което вече оспорва и статуквото. Pontet-Canet, например, е само едно от 61-те класифицирани изби, които правят биодинамични вина.

„През последните 50 години, ако разгледаме класификацията, най-голям прогрес се отбелязва в пети клас.“ – обяснява Оскар Чинчила, сомелиер в Бевърли Хилс. Производителите на вино пети клас приемат мястото си в пирамидата – недооценените герои на виното на висшето общество – като правят подобрения, които убеждават потребителите, че техните вина си струват да се купуват и колекционират.

Live-ex, платформа за търговия на вино в Лондон, публикува обновяване на системата Бордо на всеки две години, базирайки я на сегашните цени на пазара. През 2017 г. производителите на пети клас вино се изкачват спрямо мястото си от 1855 г.: Lynch-Bages и Pontet-Canet са втори клас; Grand-Puy-Lacoste и Clerc Milon са трети клас; Haut-Batailley е четвърти.

Макар Дъбъл и други сомелиери да намират тази хипотетична рекласификация за забавна, списъкът не е шега, а доказателство за бързо променяща се система.

Производителите на пети клас „все още уважават земята, все още спазват законите и правилата, установени през 1855 г., но се опитват да се адаптират към потребителя.“ – казва Чинчила. В резултат на това, повече любители на виното опитват тези вина и са изумени от качеството им.

Шато Clerc Milon прави едно от любимите вина на Чинчила. „Може да си купите хубаво Clerc Milon за 60 долара. Инвестирали са много пари в инфраструктура, лозя и вдигане на качеството. Предпочитам да дам 80 или 100 долара за пети клас вино,  като Lynch-Bages, Clerc Milon или Pontet-Canet, отколкото да похарча 300-400 долара за Cos d’Estournel (втори клас). Там за мен е качеството.“

Находчивите производители на пети клас също така се възползват от позициите си, като класифицирани винари, за да достигнат до по-широка потребителска маса, рекламирайки и продавайки вината си по уникални начини.

„Lynch-Bages е основен пример за наистина успешен маркетинг.“ – обяснява Дъбъл. През 1985 г. те изпращат първата бутилка вино в космоса. На следващата година избата започва да рекламира виното си в Китай, където остава една от най-силните марки в страната от Далечния изток. През 1989 г. открива нов производствен цех, който произвежда едни от най-добрите им отлежали вина. В същата година Lynch-Bages открива и насоченият към туристите хотел Cordeillan-Bages.

Lynch-Bages предлага частни турове и дори туристическа винена програма чрез Viniv – компания, която позволява на заможните ентусиасти да си правят собствени вина. Това е елитно изживяване за богатите, което основателят на компанията  описва като „експериментален лукс“.

„Смятате, че е нужен цял живот, за да се превърнете във винар? Помислете пак.“ – се чете на сайта на Viniv.

Клиентите на компанията могат да комбинират грозде от различни лозя и дори различни региони и да отнесат вкъщи бъчва с вино собствено производство.

Един от клиентите на Viniv, Пийт Джонсън, производител на поръчкови цигари и предприемач, кръщава своите вина на кучето си (Bone Ami) и татуировките си (Tatouage). „Това не е вино за няколко долара, това е стойността на усещането да го направиш сам “ – казва той пред Ню Йорк Таймс през 2016 г.

„Не правя просто вино, а създавам спомен.“ – казва Ханк Веронън, друг клиент на компанията.

Не става въпрос само за публичност. Тези усилия са семената за бъдещето на вината пети клас.

В топ 100 на най-популярните вина от Бордо присъстват Lynch-Bages, Pontet-Canet, Grand-Puy-Lacoste и Clerc Milon. Pontet-Canet се хвали с едни от най-добрите вина в региона, по оценки от различни критици.

Тази класация показва, че най-колекционерските вина от Бордо вече не са от топ производители на първи и втори клас. Докато пети клас продължава да се подобрява, колекционерите виждат стойност във вина, които не струват толкова много като техните луксозни предшественици.

Производителите на вина пети клас никога няма да бъдат първи клас, но и няма нужда. Те са се доказали като нещо повече, отколкото пише на хартия.

The post Еволюцията на петокласните вина в Бордо first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Започва работа като търговец на енологични материали към Содинал България. „За тези 2 години се запознах с много енолози, посетих всички региони и голяма част от избите, и сякаш отвсякъде грабвах вдъхновение и желание да работя директно с виното. Осъзнах обаче, че не знам нищо за гроздето, преди то да пристигне в избата. Ето защо завърших магистратура „Лозарство и винарство” в Аграрния университет, където запълних пропуските. Теоретичните знания обаче трябва да бъдат практически прилагани, за да имат смисъл. Знаех, че във Вила Юстина търсят помощник-технолог и звъннах на технолога Васко Стоянов. Той директно ми отказа с довода, че тази работа не е за мен, но няколко дни по-късно ме извика на интервю и така станах част от екипа на Вила Юстина”.  На тази длъжност остава 2 години, а след раждането на първото си дете се завръща вече в новоизградената изба и дегустационна зала като организатор винен туризъм. И така започва приключението с винените турове, срещите с винените любители от страната и чужбина, предизвикателството ВИНЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ.

Краси споделя, че през 2013 виненият туризъм в България не е толкова развит, познат и предпочитан. Малкото винени турове, които се предлагат от туроператори по това време включват едва 4 изби, една от които отдавна затворена. Не актуализирането на тези турове към въпросния момент говори за липса на интерес както от туристите, така и от фирмите, които ги предлагат. Най-активни към този момент са избите, които имат хотелска част. Най-честият отговор на туроператори,  с които се свързва е – „Ние нямаме такива туристи. Нашите не са винени любители или винени специалисти”. Но не е и ангажимент на самите туроператори да развиват даден вид туризъм, особено когато предлагането от самите изби е пасивно, когато страната не е популярна като винена дестинация и когато няма избор от много отворени изби в един и същ регион.

През следващите 7 години е свидетел и на места участник в промените, които се случват. „За мен повратният момент, поне за нашия регион, дойде след като включихме Пловдив и община Родопи в RECEVIN (Европейска мрежа на винените градове) и започнахме организирано да честваме Европейския ден на винения туризъм в областта. После се появи картата Винени маршрути Пловдив, която беше популяризирана в обекти в града и на международни туристически форуми, на щанда на общината. Винени турове бяха организирани за участниците на международните срещи на туроператорите в града. Община Пловдив видя потенциала на винения туризъм в района и активно спомогна за популяризирането му.”

Все повече малки винарски изби в страната започват да предлагат дегустации. Появяват се повече атрактивни предложения за винени събития в изби, дегустационни зали и сред лозята. Избите започват да се обединяват, за да популяризират регионите си. Появяват се картите Винени маршрути в Пловдив, Мелник и Северозапада. Регионалните чествания на празници като Трифон Зарезан и начало на гроздобера привличат много винени любители от страната. Туроператорите започват да включват винарски изби в своите турове. Появяват се специализирани туроператори за винен туризъм, както и платформи за винени преживявания.  Създават се регионални дегустационни зали като тази в Южен Сакар и Велико Търново. Все повече български и чуждестранни блогъри започват да посещават избите ни и пишат за своите приключения. Ключова роля изиграват и няколко големи събития в страната Digital Wine Communication Conference, Concours Mondial de Bruxelles, конгресът на OIV. Всички те допринасят за популяризирането на страната ни като винопроизводител и винена дестинация за туризъм.

Според Красимира, въпреки нарастващият интерес към винения туризъм в България, малко са винарските изби, които активно инвестират и развиват винен туризъм, които следят тенденциите и се опитват да привличат повече туристи. Малко са избите, които виждал потенциала и възможностите, които виненият туризъм им предоставя, като част от маркетинга и като канал за реализиране на продукцията им. Малко успяват и да се приобщят към промените, които ситуацията с Ковид наложи над туризма като цяло. „Този прогрес трябва да продължи. Колкото повече губим време в убеждаване на избите, че трябва да подобрят услугите си, да инвестират в персонал и инфраструктура, да анализират действията си и да се обединят, толкова повече губим позиция и пропускаме ползи от всички международни събития, които се случиха в страната, от всички класации, в които страната ни бе включена като винена дестинация. Все още повечето изби са на етап : „Посрещаме туристи, но не го пише в сайта ни, защото не е приоритетно. Имаме дегустационна зала, но не я използваме активно. Предварителна резервация поне 3 дни по-рано и ако технологът е свободен да ви посрещне.” . И много други спънки!

2019 година, след раждането на второто ѝ дете, Краси напуска Вила Юстина и се присъединява към екипа на Bulgaria wine tours, специализиран туроператор за винен туризъм. Но пандемията и пагубният ѝ ефект върху туризма налага промяна.  Днес Красимира има собствен проект Winetourmaker.com и както сама го определя, той е помощник на винения туризъм в България. Помощник на бизнеса, на избите, които искат да развиват винен туризъм и да привличат винени любители. На туроператори, които искат да правят винен турове в страната. На събитийни компании, дори на крайните  клиенти : винените любители. В края на тази година Красимира успешно взе изпита за лицензиран екскурзовод, а личната ѝ кауза е да популяризира професията ВИНЕН ГИД!

The post Красимира Кодукова и виненият туризъм у нас first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Всеки уважаващ себе си винар използва дъбови бъчви за своите вина, но взаимодействието между дъба и виното винаги е сложно и само отчасти разбрано.

Като съд за транспортиране, дъбовата бъчва се използва още от римско време (или дори по-рано) чак до миналия век, преди да бъде заместена от бутилките и резервоарите, изпълващи цели товарни контейнери. Ефектът на дъба върху вкуса, аромата и текстурата, който днес е ценен от всички, е резултат от нуждата да се открие подходящ водонепромокаем контейнер за съхранение и транспортиране на вино. Но днес употребата на бъчвите е залегнала в основата на неговото производство, а модерните винари – без да се има предвид бюджета – имат голям избор, когато решават как да подчертаят характера на виното.

От една страна, виното може да отлежава в нова дъбова бъчва, който да придаде аромати на ванилия или опушено, пикантност, дървесен характер или допълнително изразени танини. Ефектът на дъба намалява значително след първата употреба –  използваната бъчва обаче може да е търсена, когато винарите искат по-деликатни нюанси, например по-леко вино, като Пино Ноар, вместо по-тежкото Каберне Совиньон или Сира. Винените бъчви на различна възраст могат също така да се комбинират, за да се получи желан стил, подходящ за определен сорт грозде или да се постигне търсена цена. Гроздето може да се винифицира и в резервоари от неръждаема стомана, всичко зависи от идеята и най-вече от уменията на технолога.

От друга страна, ефектът на стария дъб, използван многократно предишни години, позволява оксидация на виното. Това може да му придаде вкусове на ядки, флорални нотки и по-мека текстура. Вината могат напълно или частично да ферментират в дъб, за да им се придаде текстура и тежест.

Основното в дъба е целулозата (40-45% от сухата маса), която оказва слаб ефект върху вкусовете и ароматите при производството на вино. Може обаче да предостави захари, които да хранят микроорганизмите.

Хемицелулозата (25-35% от сухата маса) е смес от полизахариди, която освобождава прости захари и съставки, когато се опече, предавайки вкусове на лакта, опушено и горена захар, както и по-плътно тяло и цвят на виното.

Лигнинът (20-25% от сухата маса) е свързващ полимер в дървото и предоставя фенолни алдехиди, като ванилин който има вкус на сметана и ванилия, и гваякол и евгенол, които придават опушени нотки. Печеното има силен ефект върху идващите от лигнина вкусове и аромати на виното.

Останалото са феноли (предимно танин под формата на галотанини и елагитанини), които влияят на структурата на виното и помагат за регулиране на оксидацията. Те могат да се разградят чрез опичането на по-меки киселини и захари.

Дъбът се смята за най-доброто дърво заради комбинацията си от деликатни вкусове, ефективната си водонепромокаемост и издръжливост. Кестенът, букът, акацията и други видове също се използват, но основно за по-големи резервоари, при които имат по-малко взаимодействие с виното. Комбинацията от грозде и дъб се е доказала във времето.

Сравнен с други дървета, дъбът има по-голяма пропорция на сърцевинни лъчи, които се разпростират като спици на колело, пренасят вода и хранителни вещества между дървото и кората. Те дават здравина и устойчивост на продуктите от дъб. Също така, при дъба, използван за вино, изсушаването на дървесната тъкан, която провежда вода и хранителни вещества от корените, образува ксилоза, която създава необходимата изолация.

Само три вида дъб се използват често при производството и отлежаването на вино – без да броим корка, разбира се. Но винарите все пак имат богат избор, когато работят с дъб, включително произхода на дървото, размера и формата на бъчвата и как е направена, дали дървото е ново или използвано.

Дъбът обикновено се разграничава на географски зони на произход – френски дъб, английски дъб, европейски и американски дъб, макар да има три основни вида.

Френския дъб доминира, но дъбови дървета се отглеждат в различни европейски страни, включително Хърватия, Унгария, Словения и Румъния. Руският дъб се използва широко във Франция през 19-и век, когато местните гори намаляват и макар днес да е рядкост, все още се сравнява по качество с френския.

Два вида европейски дъб се използват предимно. Quercus sessilis (сесилски дъб) доминира в горите на Тросе, Невие, Алие и Вогези и предпочита по-сухите, плитки планински почви. Има плътна структура и освобождава съставките си по-бавно, относително мек е и богат на аромати. Популярен избор е в топ регионите, произвеждащи Пино Ноар.

Quercus robur се открива в Лимузен и други южни френски гори. Не е толкова плътен и има различен баланс от феноли и полифеноли, в сравнение с дъб от северните френски гори, с по-малко ароматни вещества, но по-стипчив и горчив. Използва се най-вече за коняк и Шардоне и когато винарите искат да повишат нивата на танини във вината си.

Сравнени с американския дъб, тези два вида, използвани за френските дъбови бъчви за вино имат по-висока концентрация на водоразтворими вещества и по-високо съдържание на извлечими танини (особено елагитанини).  И двата имат около 2.5 пъти повече танининови феноли, затова придават по-пикантен характер на вината.

Един от недостатъците на европейския дъб е, че трябва да се цепи, вместо да се реже, за да запази изолиращите си свойства. Само две 225-литрови бъчви могат да се направят от сърцевината на дърво на възраст 80-120 години. Американският бял дъб има много по-дебели ксилози, което означава, че може да се реже, без да изгуби водонепропускливостта си, което означава че производството на бъчви от този тип дърво е по-ефективно.

По-непромокаемите бъчви от американски дъб имат по-малко загуби поради изпарения, което означава, че съдържанието се допълва по-малко, а от това се спестява време и работа, но най-важното, създават се стабилни условия за отлежаване на вината. Те обаче са по-тежки за местене.

Американският дъб има по-високо съдържание на метилни дъбови лактони (преди опичане), поради което има по-голям потенциал да се проявят вкусове и аромати на кокос или ванилия, често откривани в Шардонето. Затова обикновено се избягват за Пино Ноар.

Щом дървото за бъчвата се нареже, остават още много варианти за бъчвата. Прясно срязаното дърво има 50% вода и трябва да се изсуши значително.

Американският дъб обикновено се суши в пещи, а не на открито и бавно, което ускорява производството. Заедно с възможността за нарязване, това е ключов фактор, с който да се обясни защо американската 225-литрова дъбова бъчва струва около $800, сравнено с повечето френски, които са около $1100.

Формата и размерът на бъчвата може да повлияе на процента поет кислород и отдаване на вещества. 500-литровата бъчва има 33% по-малък повърхностен контакт по обем, спрямо 225-литровата. По-големите бъчви имат по-дебели дъги, които й дават по-добра изолация и непромокаемост. Формата също може да има лек ефект върху крайния продукт. Бургундската форма (стандартната бургундска бъчва е 228 л.) е по-закръглена, докато бъчвите от Бордо и американските са по-издължени и прави.

Наличността и цената са основни фактори, които да имате предвид – в страни извън Франция, бъчви с по-нестандартни размери, като например 400, 450 и 600 литра трябва специално да се поръчват. Френските топ брандове често са стриктно насочени към външния пазар. Традиционно бъчвите се правят да са по-удобни за един човек, което може да компенсира за цената им. Наличното пространство и възможността за многоетажно складиране също влияе на избора. Някои страни имат дълго минало с други материали; например винената индустрия на Нова Зеландия разчита на неръждаемата стомана, отчасти заради вече съществувалата индустрия, произвеждаща съоръжения за млечни продукти.

През последните няколко десетилетия, ферментацията в бъчва става все по-популярна, особено за белите вина. Смята се, че вкусовете на дъба се предават най-добре, ако виното ферментира и отлежава в него, вместо просто да отлежи в бъчвата. Това може да се прави и с червените вина, като Каберне Совиньон, но изисква по-големи съдове, преди виното да се прехвърли в по-малки бъчви за завършване на ферментацията.

Поддържането на подходяща температура по време на ферментацията в бъчва е трудно. Неръждаемата стомана е проводник на топлина и лесно се контролира охлаждането или затоплянето й. Дъбът е изолатор и техниката е по-малко прецизна, по-скъпа и изисква повече ръчен труд.

Често се казва, че топлината от ферментацията извлича повече от бъчвата. Но точната роля на топлината по отношение на връзката между виното и дъба все още е спорна. Резултатите от ферментацията в бъчва са много по-сложни, отколкото при отлежаването, и не толкова явни.

Бъчвите предоставят обилно кислород в ранния етап на ферментацията, което позволява на дрождите да се възпроизвеждат по-бързо, а от това се получава по-високо алкохолно съдържание. При производството на алкохол започва и оксидиране на полифеноли (антиоксиданти) и извличането на вкусовите вещества от дървото.

Химическите реакции при ферментацията в бъчва са сложни. Наличието на дрожди оказва голяма разлика при взаимодействието на виното и дървото. Дрождите покриват вътрешността на бъчвата, което намалява контакта й с виното и също може да абсорбира вещества от дървото, превръщайки ги в не толкова ароматни. Подсилва се колоидната структура на виното, което му придава повече текстура и тежест, а цялостният ефект е получаването на по-хармонично взаимодействие между виното и дървото. Когато дрождите умрат, те освобождават полизахариди, които убиват горчивината от дървесните танини, придават повече вкусове, избистрят виното, предотвратяват оксидирането му и му придават по-плътен цвят. Нивата на ванилин са много по-високи, когато вината стареят в нов дъб – но не и ако ферментират в такъв.

Освен че влияе на вкусовете, отлежаването в дъбова бъчва предлага контрол на оксидацията. Когато виното оксидира, получава се ацеталдехид и заедно с танините на дървото може да предотврати утайването на цветя и получаването на тухлено-червен цвят. Полимеризацията и кондензацията на хинини може да смекчи танините. Дъбовите танини се хранят с кислород и при наличието на алкохол могат да произведат диетил ацетал, който придава ароматни нотки. Елигатанините от бъчвите могат да помогнат за забавяне на оксидацията при стареене на виното.

Новият дъб до голяма степен не пропуска въздух и вода, но кислород все пак преминава през порите на дървото, както и около канелката и по време на процеса, когато вината се прехвърлят от бъчвата, за да се отделят утайките. Бъчвите трябва да се доливат, тъй като изпарението иначе създава свободно място и оксидирането се случва бързо.

Използването на стар дъб може да ускори оксидацията, тъй като бъчвите не изолират толкова добре. От друга страна много стари бъчви се покриват със соли на винената киселина след многократна употреба, което ги прави до голяма степен инертни по отношение на промяна на вкусовете.

Обикновено използваните бъчви се пълнят със същия сорт грозде или тип вино. Понякога винарите ги ползват и за други вина – вероятно бъчва от Шардоне за Сира например. Понякога бъчва, която е използвана само за ферментирането на бяло вино, като Шардоне, след това се пълни с червено вино.

Високата цена на новите бъчви означава, че много винари използват това, което могат да си позволят. Разбира се има няколко други материали, които често се използват при ферментация и отлежаване на виното, предимно неръждаема стомана, бетон, епоксидна смола и пластмаса. Цената и стиловете означават, че много от вината, които пием, комбинират частично използване на дъбови бъчви с други варианти; много бели вина ферментират в дъб, но отлежават в резервоари. Някои производители си възвръщат част от инвестициите, като продават стари дъбови бъчви, които след това намират нов живот, като бъчви за уиски.

Други начини за използване на дъба също са възможно. Отделните дъбови парчета, по-известни като дъбов чипс, са по-евтини варианти, които често се използват при ферментацията, тяхната употреба от винарите в резервоари от неръждаема стомана струва около 10% от цената, която иначе ще струват бъчвите за същия обем. Този вариант обаче не предоставя същата оксидация като бъчвите, макар нуждата от доливане тук я няма. Много винари предозират няколко от резервоарите си, след което ги смесват с такива, в които не са слагали дъб.

Може да се използва и дъбова есенция, която вече не се препоръчва, макар и да е използван метод през 80-те и 90-те години. Друга алтернатива е да се „обръснат“ използваните бъчви, за да се разкрие незасегната им повърхност и така стават почти като нови.

Днес дъбовите бъчви постепенно са измествани от модерни пластмасови съдове за вино, които в комбинация с дъбов чипс предоставят оксидиращ процес, придават вкусовете на дъба, по-хигиенични са, по-лесни за поддръжка и могат да се използват многократно без загуба на качествата си.

The post Дъбът в производството на вино first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Този регион изниква от нищото на историческата винена сцена. До много скоро, Щирия е бил много беден регион заради дистанцията си от големите градове и липсата на търговски достъп по река. Той е бил дом на фермери, работещи за прехраната си, които са отделяли много малко внимание на отглеждането на грозде. През последните 30 години, с развиването на туризма – първо австрийския и после международния – се променя динамиката на местната икономика. Качеството на архитектурата и дизайна на винарните в Щирия, където местата за посетители и хранене често са пълни, разкриват промяната. Продажбите от избира отговарят за 25% от продажбите в много винарни, които са доста добри в забавляването на гостите си. Репутацията на техния Совиньон Блан е ключът към успеха им.

Една от трудностите при производството на едносортови вина е да се избегне попадането в ямата на обикновените вина, които може да имат известен характер, но им липсват истински характерни белези и винаги се борят с постоянния натиск за по-ниски цени на масовия пазар. Съперничеството винаги успешно е водило до усъвършенстване и това е основната движеща сила зад група от десет производители в два от подрегионите на Щирия – Судщайермарк и Судостщайермарк – заедно с желанието да избегнат посредствеността. Групата излива уменията си в асоциация наречена Steirische Terroir & Klassik Weinguter (STK накратко). Всички членове са семейни фирми с различни размери, но всички споделят еднакви фокус към качеството и желание да споделят опита си и да стимулират диалог. Те са начертали скала на качеството с производствени спецификации за вината, които се делят на четири различни категории. Във възходящ ред това са Steirische Klassik (обикновено регионално); Orstwein (селско или местно); Erste STK Lage (първа реколта) and Grosse STK Lage (great growth). Тази доброволна система за класифициране се използва от всичките десет члена на групата.

Щирия граничи със Словения и някои парцели, като Темент например, се простират на териториите и на двете държави. Регионът е красив и доста забележителен със своите стръмни склонове, където понякога е трудно човек да стои прав. На повечето места лозята се държат изправени на тези склонове, но понякога, когато наклонът е твърде голям, се строят тераси. Най-добрите места са на юг, югозапад и югоизток, защото получават най-много слънчева светлина. Те са прекосени от гористи местности, залесени предимно с букови дървета, а в ниските си части долината се засажда с царевица и други зърнени култури. Като в други части на Европа, най-добрите места за производство на вино се поддържат по традиция от църквата. В Австрия, те често все още принадлежат на църквата, но се отдават от нея под наем в дългосрочен план.

Правилата за произвеждане на вино под тази класификация включват определяне на границите на мястото, определен наклон на терена с добро изложение и голяма надморска височина, за да се уловят положителните ефекти на вятъра, минимална възраст на лозята, интегрирана система за борба с вредителите или методи за органично фермерство (без изкуствени препарати или торове), и беритба на ръка –  на няколко пъти – ако е необходимо.

Във всеки случай, стръмните склонове правят невъзможно използването на машини. Вината Erste Lage трябва да ферментират, като сухи вина с потенциално алкохолно съдържание поне 12.5%. Използват се само здравите зърна и продукцията е ограничена до 45 хектолитра/хектар. Вината трябва да са отлежали минимум 5 години, което се изпробва, като се опитват вина от предишните 5 по-стари реколти. Правилата за Grosse Lage са дори по-стриктни с максимална продукция от 35 хектолитра/хектар, изисквания по отношение на типа почва, минимална възраст на лозята 15 години и капацитет на стареене 10 години. Трябва също така да отлежават 18 месеца. Всяка категория е обозначена два пъти, веднъж на етикета и веднъж на капачката. Интересно, 9 от 10 винарни са напълно спрели употребата на коркови тапи и са преминали на пластмасови или стъклени.

Обобщаването на Совиньон Блан от Щирия е предизвикателство. Трябва да се отбележи обаче, че стилът на виното е еволюирал през последните 20 години, като сегашният стил е много по-обран от този на новозеландския Совиньон Блан например. Преди всичко, рядко се усещат билкови аромати на чемшир или зелена чушка, а силните аромати на тропически плодове са голяма рядкост. Вината демонстрират почти безупречен баланс и текстура, и малко от тях биха разочаровали.

The post Винарски район Щирия и Совиньон Блан first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Моника Ларнър е наричана мадрина или „кръстницата“ на италианските вина в своя втори дом Италия, където е живяла по-голяма част живота си, отколкото в родината си САЩ. Тази титла намеква за напътствия и защита, а дългата й кариера на журналист и винен критик в Италия свидетелства за ролята, която италианците са й поверили. Г-ца Ларнър е известна с пътуванията си до далечни италиански винени региони, докато през първите си години в Италия работи, като автор и журналист в няколко италиански вестника. След като помага на семейството си да започне бизнес с вино в Калифорния, тя е наета от „Wine Enthusiast“ през 2003 г., като техен първи кореспондент в Италия. През 2013 г. тя се присъединява към „The Wine Advocate“ на Робърт Паркър, като винен критик.

Кръстницата обича Бароло и Небиоло, и е влюбена не само в многоликите културни и исторически традиции, но и във връзката между земята и хората, които правят вината днес. В този по-забързан от всякога свят и търсене на най-новите и добри вина за постоянно излизащите нови пътеводители за вина и журналисти, Моника е твърдо решена да покаже на света истинската стойност на италианските вина..

„Едно от нещата, които искам да видя да се случват в Италия, е развиването на култура за стареене на виното.“ – казва тя по време на презентация на вино от сорта Бароло през 2010 г. „И тук искам да акцентирам най-вече върху Бароло, защото е символ на качествените италиански вина, които имат капацитета да стареят добре.“

Като специалист по италианското вино, как избираш да комуникираш с вината и какви са целите ти в това?
Искам да открия как да разкажа историята на Италия чрез гроздето. Не съм само просто един винен критик и не се фокусирам върху оценки и точки. Опитвам се да използвам гроздето, нещо толкова малко, но въпреки това толкова комплексно и цяло, като разказвам за местата, хората и земята. Виното е перфектния начин да се разкаже историята на всеки един регион от страната.

Освен това, средностатистическият консуматор се е променил доста от това, което бил преди, когато изданието на Робърт Паркър излиза за първи път и хората са разчитали предимно на рейтинг системата. Стигнали сме до момент, когато рейтингът не е достатъчен, за да задоволи човека, защото консуматорът е станал много интелигентен и пътува доста. Следователно аз искам да обединя това, което виждам като Италия – страната на вината и всички истории зад тях.

Сега, когато историята зад вината е по-важна от техническите им параметри, има риск от разказване на една и съща история многократно. Каква е ролята на винения критик в разграничаването на историите?
Фокусът се е изместил и ролята на критика в предаването на тази разлика е изключително важна. Техническия аспект на виното определено все още е доста полезен, но сега, когато производителите могат да ги пишат и да ги публикуват онлайн сами, нашата работа е да стигнем отвъд това. Италия винаги е била в много конкурентна позиция спрямо Франция и други страни: разнообразните региони и невероятното наследство на местни гроздови сортове са силните й страни. За това трябва да пише един винен критик, защото хората от Италия и Америка се интересуват от историите отвъд характеристиките на виното. Изключително се радвам, че ми е дадена възможност да базирам кариерата си в Италия, защото тук има безкрайно разнообразие и потенциал.
Ако Италия иска да придобие значимост навън, тогава винарните трябва да са готови да държат вината си да отлежават.

Казваш, че усещащ една инерция, отвеждаща Италия в „златната ера“ на виното. Ще обясниш ли за това?
Напълно съм убедена, че сме яхнали вълната на успеха за италианските вина навън, заради силните качества на страната, за които споменах: изключителните местни сортове и териториално богатство. Всеки сорт грозде – а има повече от 3000! – има своята история за разказване, от местните рецепти, с които се съчетава добре, до териториалните корени и частици интересна история. Но е вярно, че другите страни подхождат по-интелигентно в рекламирането на виното си. Да вземем например Франция, която реши да рекламира петте си благородни сорта и да развива тези лозя. Но Италия има толкова много истории за разказване и съм на мнение, че сме точно на върха на велик момент, в който тази страна ще успее да комуникира с богатството си. Много съм щастлива да работя за Робърт Паркър сега, защото това е мигът на Италия.

Какви са силните и слабите качества, които трябва да има предвид една винарна, за да се увери, че е готова да се възползва от това?
Регионът Пиемонт има особена отговорност. Едно от нещата, които искам да видя да се случва в Италия е развиването на култура на отлежаването. Винарните не пазят стари бутилки в избите си или раздават мострите си на журналисти, преди виното да е готово да бъде пуснато на пазара, като тук отново ще обърна внимание върху отговорността на Бароло, защото е едно от най-добрите вина на Италия. То е символ на качественото италианско вино, което има капацитета да старее добре. Другите винени региони трябва да задълбочат в това и да последват примера на Пиемонт.

Ако Италия иска да се наложи на международните търгове и да придобие тежест извън границите си, винарните трябва да са готови да държат виното си да отлежава. И тогава, щом е имало шанса да развие невероятната си елегантност, винарните трябва да знаят кога да го пуснат. Цяла Италия трябва да развие такава култура, ако иска да се възползва от идващата златна ера на виното. Ето например Бароло 2010 г. е точно символът на вино с изключителен потенциал, но трябва да се подходи към него с търпение и внимание.

Как могат производителите да устоят на искането да се опитват новите вина, когато журналисти търсят мостри, а нови пътеводители излизат всеки ден?
Производителите трябва да разберат, че това е много важно, затова е нужен диалог между тях и журналистите. Например, няколко производители са ми казвали, че според тях тяхното Бароло 2010 г. все още не е готово и аз им отговорих, че напълно ги разбирам. Нека да почакаме малко. Има ги и специалните етикети и дори експерименти, които винарните правят, а те нямат същата премиерна дата, като основната гама от вина.

Какво смяташ се е променило с Бароло през годините?
Всъщност, това което виждам, е сбор от годините. Наблюдавала съм как всеки производител следва своя стил с кураж, а в това има усещане за сигурност и сила на характера на Бароло. Териториите Ланге са яркия пример за предаването на дълбокото усещане за корени и характер.

По твое мнение, как характеристиките на сорта Небиоло влияят на това постоянство на виното Бароло?
Сортът грозде играе голяма роля, но не е всичко. Има страхотна италианска дума, която няма точен превод: tipicita, или може да се каже „типичност“. Тя описва връзката между виното и територията, която е толкова добре развита тук в сравнение с навсякъде другаде по света. Tipicita минава отвъд територията и обхваща кухнята, околната среда, културата и историята. Стабилността на Бароло идва от това. Гроздето Небиоло е ключът към силата на Пиемонт. И в Калифорния има Небиоло, но отглеждането му върви трудно, поради факта че сорта не може да се се адаптира добре.

Бароло има четири основни характеристики: цвета, наситеността и ароматите, пълният, но чист вкус, и капацитетът да устоява на времето. Коя е любимата ти характеристика?
То притежава една елегантна женственост, която харесвам, и която преоткривам всеки път, отново и отново. Откривам сред хората, които познават и обичат Бароло, че има огромен ентусиазъм за това вино. Създава се нещо като винена общност от „небиолози“, която е напълно уникално и типично италианско явление.

The post Моника Ларнър за италианските вина first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Какви са големите проблеми?
Когато трябва да се назоват факторите, които ще окажат най-голямо влияние върху индустрията, професионалистите са ясни. Скептиците на климатичните промени сега може да държат авторитетни позиции в САЩ, но само 4% от международната винена индустрия не се притеснява от начина, по който променящите се климатични условия ще повлияят на бизнеса им, като две трети (61%) очакват да имат „много по-сериозно“ влияние от сега. Болшинството (86%) също така се притеснява от недостига на вода, а повече от три четвърти очакват да видят въвеждането на „нови начини за напояване“. Те вероятно ще са свързани с напреднали аналитични технологични инструменти, каквито 38% очакват да видят в лозята си.
Във време, когато лозарите по целия свят трудно намират работници, а автоматизацията се въвежда в много други форми на земеделието, само 27% от участниците виждат роботите да имат „значително влияние“ върху индустрията им през следващите две и половина десетилетия. Вероятно останалите 73% не са гледали клипове на прототипи лозарски роботи, които вече се изпробват в Нова Зеландия и САЩ – нито четат за компании, които очакват лозята им да бъдат напълно автоматизирани до пет години.
Повече от 1 на 5 професионалисти (21%) очаква да види значително влияние на „нови и/или непознати сортове грозде или бленди“, като дори повече (29%) разглеждат „нови региони и/или стилове“. Когато са накарани да посочат сортовете, които ще станат повече или по-малко значими през следващите 25 години, участниците имат по-малко ясни виждания.
Забележителното обаче е, че 29% и 27% съответно смятат, че Мерло и Каберне Совиньон няма да са толкова популярни в бъдеще. Зинфандел е дори още по-лошо оценен, получавайки лоша оценка от една трета от участниците. Единственият друг сорт грозде с такава негативна оценка, вероятно очаквано, е Траминер (32%).
Ясният червен победител – с гласове от близо две трети от отговорилите – е Пино Ноар. Повече от 18% очакват този сорт да е „много“ по-популярен, след него Гренаш с 12% и Темпранийо и Гаме Ноар с по около 10%. Дали производителите ще последват предложенията на участниците, предстои да видим.
Други червено сортове, които са на фокус, включват Турига Насионал, Небиоло, Санджовезе, Каринян, Каберне Фран, Сира и Барбера, всички от които получават „повече“ или „много повече“ в гласа за популярност от поне 44% от участниците, сравнено с 22% за Каберне совиньон и 26% за Мерло.
Проучването предлага по-малко бели сортове, но с подобни резултати, като 24% от участвалите очакват Пино Гри да загуби част от популярността си.
Совиньон Блан е друг сорт, чиято звезда е нарочена да залезе, докато Шардонето ще се радва на възроден интерес, благодарение на комбинация от реклама и лесното му отглеждане. Сортът, който получава най-много гласове – с 57% гласували да се увеличи популярността му – е Ризлинг. Един канадец смята, че Ризлинг и Гренаш ще станат фаворити заради естествената си резистентност на болести и суша. Австралиец обаче казва, че това е по-скоро пожелание, отколкото реалност.
Когато са избирали тези сортове, участниците са признали за трудния избор, пред който е изправен всеки лозар, когато решава кой сорт да отглежда: популярният сред консуматорите или практичният по отношение на способностите на лозето. Както един американец от участниците казва: промените в околната среда ще окажат влияние на това кой сорт вирее добре и какво хората могат да си позволят“.
Един от французите предрича, че местните сортове ще станат по-популярни, водени от винари, които ги отглеждат по практични причини. По-прагматичен австралиец обаче мисли, че бъдещите сортове ще се определят от региони с малко или никакви традиции във винопроизводството. „Преход към по-необичайни/по-неизвестни места… в зависимост кои сортове станат успешни в Китай и Индия“.
Скорошни посетители на двата развиващи се региона са поразени от популярността сред винарите на Марселан – кръстоска между Каберне Совиньон и Гренаш, създадена във Франция през 1961 г. В Китай, Tasya’s Reserve Marselan 2015 от  Grace Vineyard наскоро спечели голямата награда в голямо азиатско състезание, което доведе до предположения, че Марселан може да се превърне в предпочитаното грозде за страната.

Ниско алкохолно съдържание и лукс
Каквито и да са сортовете, отглеждани в лозята, голяма част (56%) от участниците в проучването очакват вината с ниско или никакво алкохолно съдържание и мултирегионалните бленди (55%) да наберат сила на пазара. Друг силно подкрепян (57%) победител е „нови стилове пенливи вина“.
Един от петима професионалисти очакват „натуралните“ вина да имат „много по-голямо влияние“ върху пазара, докато наполовина на това очакват същия успех за органичните вина. Дори повече отговорили (46%) очакват да видят значително завишение в продажбите на „зелени“ вина. Както заявява уважаван производител от Франция: „Вино, създадено по утвърдени социални и екологични стандарти ще бъде голямата промяна, след като големите дистрибутори бъдат накарани да използват тези стандарти.“ Британски търговец предлага по-обрана присъда: „Комерсиалните неща, които се търсят и продават и отварят нови пазари ще въведат промяна – Vin De France вече оказва това влияние. Органичното и биодинамиката може да се засилят малко, но в комерсиален план няма да има разлика.“
Вероятно най-добре обобщава нещата един новозеландец: „Движеното от модата вино и винени продукти ще идват и ще си отиват, както винаги. Нискоалкохолната тенденция ще се задържи повече, тъй като е движена от по-мащабни социални проблеми… Натуралното вино може и да не се задържи, като тенденция само по себе си, но бележи генерална разлика в подхода към виното.“
За ужас на някои почитатели на чистото, ултра скъпото „луксозно“ вино може да окаже по-голямо влияние (50%) от качественото вино (43%), което по традиция привлича инвеститорите. Както британски вносител казва: „Има огромно количество частно богатство, което е готово да плати, ако историята и маркетинга са правилни – трябва само да погледнете модната индустрия и бижутата.“ Както пише френският производител на вино Луи-Фабрис Латур – „Повече популация означава повече богати хора, които са готови да платят.“

Буреносни облаци над винената индустрия
Освен ниско и безалкохолните вина, конкурентите се страхуват най-много от конвенционалните производители на вино, които залагат на повече от бира и спиртни напитки – и двете се очаква да имат 37% повече влияние. Друго опасение са нестандартните алкохолни (45%) и иновативните безалкохолни напитки (48%). В действителност един от осем отговорили виждат тази последна категория като значително заплаха, сравнено с 1 на 13 за бирата и спиртните напитки. Фактът, че почти също толкова се тревожат от канабиса, може да изненада читателите в страни, където употребата му все още е забранена. Но наблюдатели на американския пазар са наясно с това, след като канабисът е легализиран в щати като Калифорния и индустриални гиганти като Constellation и Southern Glazer разглеждат идеята да го комерсиализират. Близо 12% от участвалите в проучването твърдо очакват канабисът да повлияе на индустрията им.
Проучването не предлага особено окуражаване за критиците. Повече от 40% от отговорилите смятат, че тяхното влияние ще избледнее, докато само 4% очакват да нарасне значително. Това е в сравнение с 15% за преподавателите, 12% за писателите на статии и по около 9% за сомелиерите и блогърите за храна. Ако наистина искате да комуникирате с консуматорите в бъдеще, вероятно ще трябва да се фокусирате върху професионалните инстаграмъри (29%) или влогърите (25%), туризма (46%) и планирането на събития (29%), на които се гледа като много важни, но най-големият фокус ще продължава да бъде върху социалните медии (49%).
Както един от най-старшите членове на британския пазар на вино отбелязва: Смятам, че всеки бранд, който не успява да наложи своето присъствие в социалните медии или да ангажира хората чрез този метод, ще има затруднения. Някои от експертите вече стават досадни и хората предпочитат майка пред компютъра, която пише за виното.“

Дистрибуция
Как и къде хората ще купуват? Почти всички (90%) очакват смартфоните да станат по-важни, а повечето (53%) мислят, че те ще имат много по-голямо влияние в сравнение с 6%, които залагат на традиционните магазини. Повече от една трета от отговорилите (38%) мислят, че ще има голяма полза от технологията „сканирай-и-купи“, която позволява на човек да насочи телефона си към етикет и да кликне, за да направи покупка. Приблизително същия процент прогнозират повече директни продажби от винарните.
Без изненада, онлайн търговците ще се облажат най-много от този вид технология, като 34% очакват те да има много по-голямо влияние върху продажбите. Но тази цифра е засенчена от 40% за Amazon. Както глава на онлайн маркетинга за голям германски производител: „Маркетингът на Amazon е всичко. Почти невъзможно е да го заобиколите, когато продавате вино в дигиталния свят. Много търговци в момента преминават от Google Adwords към Amazon SEA. Google може да остане номер едно търсачка, но Amazon вече заема първото място, когато хората търсят продукти и ревюта. Тази тенденция ще продължи да става все по-очевидна във винената индустрия през следващите 5 години.“
И накрая имаме самоуправляващите се коли, за които 26% от участниците очакват да окажат значителен ефект върху индустрията им. Най-вече заради потенциала им да направят законите за шофиране в нетрезво състояние безполезни, заедно с ролята на тези коли в туризма. Но пък един канадец отбелязва: „Самоуправляващите се коли може дори да не бъдат адаптирани, тъй като повечето хора не са почитатели на тази технология. Те обичат да шофират.“ Може и да е прав.

The post Бъдещето на винената индустрия first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Източник на антиоксиданти
Според Харвард, фенолното съединение ресвератрол, откривано у гроздето, действа като антимикробен агент за гроздето, пазейки го от инфекции. Ресвератролът също така е антиоксидант в тялото, защитава клетките от свободните радикали. Изследване от 2013 г. открива, че от 19 разглеждани червени вина, в Мерло съществува най-голямата концентрация на производни на ресвератрола. Условията на средата, качеството на плодовете и метода на винопроизводство влияят на съдържанието на антиоксиданти във вината, които се съдържат предимно в ципите и семките на гроздето и се извличат във виното основно под действие на алкохола, който се образува при ферментацията. При приготвяне на бяло вино, технологичния контакт с тези части от зърното е силно скъсен  (или липсва) във фазата на ферментация. Затова и количеството на антиоксиданти в мерлото и в другите червени вина е много по-голямо, отколкото при белите.

Мерло и сърдечно-съдовите заболявания
Умерената консумация на червено вино и в частност на Мерло може леко да повиши нивата на добрия холестерол. Също така предотвратява образуването на съсиреци, понижава риска от инфаркт или инсулт. Учените казват, че антиоксидантното действие на ресвератролът може да предпазва от заболявания на сърцето. Следва да се отбележи обаче, че повечето изследвания са ограничени върху клетъчни култури и животни, а дългосрочните ефекти върху човека все още не са изследвани. Все още не е ясно дали ресвератролът в Мерло и другите червени вина предоставя някакви дългосрочно ползи за здравето.

Други полезни свойствата на мерлото:

• Прочиства кръвта и е идеална профилактика за диабет.
• Намалява „лошия” холестерол и така предпазва от възникване на инфаркт или инсулт.
• Стимулира метаболизма, подпомага процеса на отслабване и увеличава физическата издържливост.
• Противодейства на отслабването на паметта с възрастта и забавя процесите на стареене.
• Пречиства организма и е добро решение при проблеми с  пикочната система.
• Бори се успешно с инфекциите на дихателните пътища и с възпаленията на стомашно-чревния тракт.
• Мерло е богато на мелатонин и това го превръща в прекрасно средство за борба с поява на бръчките.

Процесът на отлежаване и антивирусните субстанции
В процеса на стареене във виното протичат процеси на полимеризация на фенолните съединения. При това вкуса на виното се заглажда и става типичния за отлежалите вина. Съветваме Ви да консумирате Мерло, което е с плътно тяло, отлежавало в дъбови бъчви поне 8-10 месеца и е бутилирано около година след гроздобера.

Консумирайте Мерло с мярка
Да пиете червено вино от време на време е полезно за здравето, но е важно да не прекалявате. Препоръчително за жените е да пият не повече от една чаша на ден, а за мъжете – не повече от две. Прекаляването с виното или други алкохолни напитки може да повиши кръвното налягане, което е рисков фактор при сърдечносъдовите заболявания. Ако не пиете, пак може да получите от полезните свойства на антиоксиданта, като ядете свежо грозде и пиете 100% сок от грозде.

The post Мерлото и неговите полезни свойства first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Новите вина на Доро
През есента на 1991 г. собственичката на винарната Куинта де ла Роза София Бергвист, с лозе, пълно с грозде, което не се покрива от бенефицио – квотната система на Порто – се съюзява с един австралийски винар, Дейвид Бейвърсток, умиращ от желание да направи „нормално вино“ в страната на Портото. Тя се обажда на конкурентната компания, в която тогава работи Бейвърсток, за да поиска разрешение да му позволи да се развихри. „О, моля, да, откога чака да направи това с нашето грозде, просто го накарайте да спре да ни досажда“ – й отговарят – и така се ражда виното Куинта де ла Роза Доро.
Най-използваното клише при виното е, че е продукт от мистичната комбинация на подходящата почва и подходящия климат за правилното грозде. Но историята на Доро демонстрира, че виното тук се ражда чрез комбинация от политика и индивидуален каприз.
Революцията на вината Доро е довела до този забележителен пейзаж, който се трансформира в регион, днес заслужаващ да бъде ценен както за неподсилените, така и заради подсилените си вина. Червените – и неочаквано (заради страхотната жега) белите вина на Доро – са фантастични. Препоръчваме ги на онези, които обичат червено бордо, но не могат да си го позволя; или онези, които обичат вкуса на Кларет, но искат да се насладят на малко по-диво вино.
Също като Порто, новите вина на Доро трябва да благодарят на политиката за своя възход. Първоначалният пробив на Порто приключва в края на 17-и век, когато Деветгодишната война между Британия и Франция прави почти невъзможно британците да се доберат до Кларет, и доставчиците търсещи алтернативи, ги откриват на стръмните долини в северна Португалия. Примирието от 1703 г., което дава на Португалия преференциални данъци върху износа на вино в замяна на по-ниски данъци за английския текстил, помага да се затвърди този ефект.
Първото съвременно вино на Доро е от 1952 г. и е дело на Фернандо Николау де Алмейда. Едно доста особено приключение. Той посещава Бордо и се връща в щабквартирата си в долината Доро, в самия край на железопътна линия, която води от Опорто към испанската граница, твърдо решен да направи класно червено вино. Тогава няма електричество, затова му хрумва граничещата с лудост идея да транспортира ледени блокове с влак ежедневно от брега, за да охлажда резервоарите за ферментация. Виното му е Барка Велха – все още най-известното неподсилено вино на Португалия.
Неподсиленото вино все още не е пробило тук, когато през 1979 г. древната демаркационна линия на Доро не е разширена, за да включи нормално вино, както и подсиленото Порто. По това време, схемата на Световната банка в началото на 80-те години позволява фермери от бедни земеделски райони в Европа да вземат заеми с ниски лихви, с което лозята се възраждат. През 1986 г. влизането на Португалия в Европейския съюз отнася със себе си много от бюрокрацията, позволявала на големите доставчици да контролират пазара. С притока от инвестиции към лозята и винарите, с европейски пари, финансиращи програми за строежи на пътища, отварящи този отдалечен регион към търговията и посетителите, и с икономически услови, които вече не дискриминират стартиращите и малки бизнеси, някои от по-различно мислещите жители, с които изглежда е пълно в Доро, се залавят на работа. Вместо да продават гроздето си на „големите момчета“, както мнозина като тях са правели в миналото, те започват да се справят сами и мнозина избират да правят вино, както и – или вместо – Порто.
„Много по-лесно е да установиш нов бранд вино, отколкото ново Порто“, казва Крисчън Сийли, който управлява Куинта до Новал, едно старите известни имена в Доро, и Куинта да Романейра, където 70% от фокуса е върху нормалното вино, а 30% върху Порто. „Когато хората купуват Порто, те искат име, което познават. Когато си купуват нормално вино, „Доро“ е името, което познават.“
Дик Ниепорт, светило по новите вина на Доро, прави първото винтидж вино от неговото Редома през 1991 г. Сега той е част от групата винари Дуеро Бойс, които се обединяват, за да разпространят вината си по света и сред които са Куинта до Валадо, Куинта до Красто и Хорхе Морейра.
През последните 15 години вината на Доро стават все по-добри и по-добри, по-изтънчени и по-изкусни.
В Куинта де ла Роза, която бабата на София Бергвист получава като кръщелен подарък през 1906 г., те започват да правят свое Порто през 1988 г.и свое вино през 1991 г. „Всеки помага на другия“ – казва София.
„Баба ми пълнеше мястото с артисти и бохеми и пиеха джин от чаени чаши“. Политика и каприз.

Гроздето на Доро
Първото нещо, което хората осъзнават, когато погледнат по-отблизо виното Дуеро е, че те не винаги разпознават гроздето, което характеризира региона. Това се дължи до голяма степен на факта, че гроздето на Дуеро не е популярното Каберне Совиньон или Шардоне, както мнозина си мислят. Трапезните вина в Доро се произвеждат от същото грозде, което се използва за Порто. То включва сортове като Турига Национал, Тинта Рориз, Тинта Барока, Турига Франка и други, много от които не са известни на повечето винари на запад. Има много общо с Дуеро, най-вече в Тинта Рориз – в Риоя, същото грозде носи името Темпранийо.
Тинто Рориз определено е един от основните сортове, използвани за вината на Доро и си намира добра компания. Бастардо, Мориско Тинто и Тинта Амарела също се наслаждават на добро внимание в Доро. Интересно е да се отбележи, че много от сортовете за производство на вината на Доро са проучвани и характеризирани едва през последните години. Преди 70-те, в региона се отглежда голямо разнообразие от местни португалски сортове, което е правело трудно определянето на точния произход. Това води до създаването на нова вълна трапезно вино на Доро, при което гроздето се смесва внимателно и целенасочено. Това оказва положително влияние и върху производството на Порто, което жъне ползи от проучванията, направени върху тези вече популярни сортове.

Вината
Едно от най-хубавите неща при вината Доро е, че щом го опознаете, нужна е само една глътка, за да разберете какво пиете. Това е особено вярно за онези, които са запознати с Порто. Понеже много от същите сортове грозде се използват и при трапезните вина Доро, и при Порто, те делят еднакви характеристики. Говорим за сливи, много подправки и хубава, твърда киселинност. Много от вината на Доро могат да се похвалят с танини, които са идеални за придаване на структура и тяло на виното, без то да е твърде сухо.
За изцяло незапознатите с Доро, може да е полезно да помислят за подобни вина, които са станали популярни през годините. Същите характеристики например, напомнят за едно от най-популярните вина в света – Малбек. Известно и обичано заради плодовите си качества и умерената структура, Малбек е фаворит по целия свят и един от най-използваните сортове грозде за производство на вино. Ако плодовото вино ви се нрави, Доро със сигурност ще ви хареса и ще му се наслаждавате с години.
Има много примери за Доро, които не са точно достъпни. Понеже може да е трудно да платите много пари за бутилка от регион, с който не сте запознати, да започнете с по-евтино никога не е лоша идея. Търсете Еспорао Доро Асобио, което е едно от най-добрите по отношение цена-качество. Това вино е с вкус на подправки и тъмни плодове, опушени нотки и диви цветя.
Вината Доро продължават да набира популярност и регионът ще се радва на светло бъдеще. Сега е времето да опитате тези изумителни вина, преди да станат твърде популярни, за да си ги позволите.

The post Доро – гордостта на Португалия first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.

Термини на немски
Освен региона, където е отгледано гроздето, на повечето етикети е показано името на града и винарната с голям шрифт, например Graacher Himmelreich (градът е Graach, а винарната е Himmelreich). С много по-малки букви пише Qualitätswein bestimmter Anbaugebiete (често съкратено Qualitätswein или QbA), което е индикация за „качествено вино“. Или Qualitätswein mit Prädikat (QmP), показващо качествено вино, за което гроздето е набрано при абсолютния минимум на зрялост, който варира според сорта и региона. Колко зряло е гроздето, е показано на етикета:

Kabinett
Най-ниското ниво на зрялост prädikat и обикновено най-лекото от предлаганите от производителя вина. С ниското съдържание на алкохол и нотка на сладост, тези вина са идеални за пикници и аперитиви. Често се консумират млади, но някои от тях могат да отлежават и до десет години.

Spätlese
Превежда се, като „късно набрано“. Това грозде се бере късно в сравнение с Kabinett или QbA вината.  Традиционно вината от него съдържат остатъчна захар  и са изключително добра комбинация с храна. Опитайте ги с всичко, от азиатска храна до печена шунка и птиче месо. Повечето трябва да се пият преди да навършат 20 години.

Auslese
Направени от избрани гроздове, оставени да зреят, докато не достигнат високо съдържание на захар, тези вина често носят нотка на ботрит. Някои от тях са достатъчно сладки и могат да се сервират с прости плодови десерти, други е за предпочитане да се пият самостоятелно. С годините губят част от захарта си и могат да се комбинират добре с печено свинско или патешко. 30-годишните Аuslese вина могат да ухаят божествено, но понякога са малко безпощадни към небцето. Наслаждавайте им се рано или ги оставяйте да отлежат най-много до 10  години.

Beerenauslese
Тези вина се правят само от специално подбрано грозде, като се избират само засегнатите от гъбичката ботрит зърна. С подходяща зрялост на гроздето, това вино може спокойно да попадне в категория десертно. Притежава капацитет за отлежаване до 50 години.

Trockenbeerenauslese
Тези вина се правят от подбрани сушени плодове, които са значително засегнати от ботрит. Изключитело сладки и медени, тяхната сладост може да отблъсне някои почитатели, докато други се възхищават на букета им от аромати и вкусове.

Eiswein
Вина от замразено грозде със съдържание на захари, поне колкото при Beerenauslese, но с много по-голяма киселинност. Силните захари и киселини позволяват на тези вина да издържат с лекота десетилетия.

Освен нивото на зрялост, посочвано по скалата от системата QmP, можете да очаквате да видите и термините Trocken и Halbtrocken на някои етикети (не е задължително да присъстват). Trocken означава сухо и може да се използва за вина с по-малко от 9 г/л остатъчни захари (по-малко от 0.9%); Halbtrocken е полусухо вино и се отнася за вина с между 9 и 18 г/л.

В опит да се опрости информацията върху немските вина, напоследък се появяват и някои нови термини, които допълват, заместват или частично заместват традиционната система за етикиране. Вината Estes Gewächs („първородни“) например идват само от специални региони в Райнгау.
Класическите вина трябва да са хармонично сухи и се отнасят до определени райони или винарни. Вината от специални селекции носят на етикета си името на една винарска изба и трябва да са сухи. Също, като всичко в света на виното, речникът на немското вино не престава да се развива.

Региони
Повечето от класическите немски винени региони се свързват с речни долини, чиито хълмове предоставят отлично слънце за зреенето на гроздето. На практика всички от най-добрите вина на Германия идват от сорта Ризлинг, но има и няколко изключения.

Мозел
Най-студеният от германските региони и дом на най-силното и деликатно грозде Ризлинг. Зелена ябълка, флорални нотки и цитруси са нещата, които може да откриете в него, но в най-добрите вина също така се откриват и минерални нотки, издаващи произхода им от хълмовете.

Райнгау
По-стръмни наклони и малко по-топло време в сравнение с Мозел. Там растат силни, здрави лозя, които раждат зряло грозде с плодови вкусове и дълбока минералност.

Раинхесен
Източникът на по-голяма част от продукцията в Германия. Качеството тук може да варира от обикновени вина до качествени селекции.

Нахе
Малката долина бледнее само пред Мозел по елегантност и финес с Ризлинг, който балансира лекотата на тялото с минерална разтеглива сила.

Пфалц
Един от най-топлите винени региони на Германия, с богато разнообразие от почви, микроклимат и лозови масиви. Сухите вина, направени от Ризлинг или друго бяло грозде, са най-често срещани в Пфалц и показват по-добър баланс от тези от по-студените региони.

The post Факти и термини за немското вино first appeared on Блог за вино, винарски изби и винени региони.