В древността италианският полуостров често е наричан “enotria” или „земя на виното“, заради богатото си разнообразие от гроздови сортове и обширни земи, посветени на култивирането на грозде. В повече от едно отношение, Италия се е превърнала в център, здраво позициониран в сърцето на Средиземноморието за това, което се оказва първият глобално търгуван продукт на западната цивилизация – виното.
Блясъкът на италианското винопроизводство в никакъв случай не е изчезнал, въпреки хилядолетната му история. Окъпаният в слънце полуостров, простиращ се от 36-ия до 46-ия паралел, обхваща географски, геоложки и климатични райони между Адидже и о-в Пантелерия, където се прави качествено вино. Италианската традиция е толкова близко свързана с гроздето, че добрите наздравици и веселото настроение, свързвани с винената култура, са здраво заложени в темперамента на нацията.
Италианската винена революция
Въпреки дългият афинитет на Италия към лозята, италианската винена индустрия изпитва освежаващо прераждане през последните три десетилетия и това е нещото, което я отличава от другите европейски производители. Докато Италия си връща увереността в годините след войната в сферите на дизайна, модата и гастрономията, тя демонстрира и обновен вкус към виното. Благодарение на малка група предимно тоскански винари, Италия се отправя с агресивна увереност към световната сцена, като производител на някои от най-добрите вина, правени някога изобщо където и да е: Amarone, Barolo, Brunello di Montalcino и Passito di Pantelleria.
За щастие, модерното лозарство и еноложки техники навлизат на Италианския полуостров през 80-те и 90-те години на миналия век: вертикално позициониране, неръждаема стомана, фермантация при контролирана температура и отлежаване в дървени бъчви. Със скока в приходите, производителите от своя страна реинвестират в технология, персонал и високоплатени консултанти и така изведнъж се слага началото на модерната италианска винена революция.
Италиански термини
Също като Франция, Италия също приема строго контролирана система, която налага стриктен контрол с правила, отнасящи се до качеството на лозята, контролирания добив на хектар и практиките за отлежаване. Има повече от 300 DOC (Denominazioni di Origine Controllata) и DOCG (Denominazioni di Origine Controllata e Garantita) вина днес, а класификацията нараства до над 500, когато броим и IGT (Indicazioni Geografica Tipica). Благодарение на тази система, 50-те хиляди винарски изби в Италия се наслаждават на ползотворна конкуренция, когато стане въпрос за производство и продажба на качествени вина. Тези италиански термини позволяват на потребителите да разбират какво точно избират и купуват.
Италианско грозде
Интересно, но има и втора винена революция, която обещава да отключи потенциална уникалност, свързвана с Италия. Това е богатството на страната от наследствено „местно“ грозде (някои сортове всъщност са произлезли извън Италия, но производителите често ги наричат „традиционни“ сортове). Това е грозде – като Nero d’Avola, Fiano, Sgrantino и Teroldego – което само съвременната земя на виното може да предложи на света. В резултат на това, все повече винари от 20-те винени региони на Италия залагат на „традиционните“ сортове, за да се разграничат в пазара, доминиран от „международни“ сортове като Мерло, Каберне Совиньон и Шардоне.
Големите италиански винени региони
Италианските Алпи се извисяват над долината на река По, оставяйки малки микроклиматични райони в подножието на планината, всеки свързан със свое специално вино. Започвайки от североизточен Пиемонт, сортът Небиоло формира два високи устоя в завета на италианското винепроизводство: Бароло и Барбареско, кръстени по френска традиция на хълмовете, където са родени. Също като в Бургундия, това което прави тези сортове толкова специални е битката на винарите с природата и забележителната способност на виното да старее. Класики, като Бароло от 1985 г. или 1990 г. са задължителни за всеки колекционер.
Малко по на изток, в региона Венето, винарите следват древна формула, според която виното се прави от стафиди, сушени на сламени постелки. С по-високото си съдържание на алкохол, коприненото Амароне е най-отличителното италианско вино и може да бие рекорди по цена при новите реколти.
Центърът
С украсените с кипариси хълмове и красивите каменни ферми, Тоскана е кралицата на италианската енология. Разпознаваемите навсякъде пейзажи на региона са помогнали на италианското вино да достигне до целия свят. В границите на Тоскана се правят отлични вина: Chianti Classico, Brunello di Montalcino, Vino Nobile di Montepulciano, San Gimignano whites, Bolgheri и Maremma. Винената революция на Италия започва точно тук, когато производители като Пиеро Антинори започват да работят извън регулациите, за да правят вина, смесени с международни сортове, като Каберне Совиньон. Тези вина са известни, като „супертоскански“ и се считат за равни на известните вина от Бордо и Калифорния.
Юга и островите
Регионите в южна Италия и остров Сицилия се считат за еноложката граница на Италия: по-свободни правила и повече експерименти обещават бляскаво бъдеще за винарите и инвеститорите. В много отношение югът на Италия е „новият свят“ за виното, заключен в рамките на „старата реалност“.
Кампания прави прекрасни бели вина, като Fiano и Greco di Tufo, които носят фини, минерални характеристики от вулканични почви. Червеното Taurasi се произвежда от Алеанико. Същото грозде отива и за известното Aglianico del Vulture.
Сицилия е звездата на Италия, като привлича медийния интерес към местните си сортове Nero d’Avola и Grillo. Справя се отлично с рекламирането на италианския юг, като цяло. Някои от най-забележителни десертни вина в Европа идват именно от сателитните острови на Сицилия.