Шато Lynch-Bages, един от най-известните производители на вина пети клас в Бордо, е подложено на мащабно обновяване. Реновирането включва голяма подмяна на съоръженията от началото до края и проектът e завършен през 2020 г. Архитектът Чиен Чунг Пей, син на Яу Мин Пей, който създава стъклената пирамида на Лувъра, отговаря за редизайна.
Промяната на изби, като Lynch-Bages, Grand-Puy-Lacoste, Pontet-Canet и Clerc Milon, както и подобни инвестиции на други производители на вино пети клас, са само част от общата метаморфоза, която се наблюдава в Бордо. Модернизират не само винарните си, но чрез новите технологии и дръзки бизнес решения реконструират и класификацията на вината в Бордо.
Да вземем например скорошното инвестиране в Lynch-Bages от страна на друг такъв производител – шато Haut-Batailley от фамилия Боир. Те са собственици на друг лидер на пазара – Grand-Puy-Lacoste. „Това е сделка на живота“ – казва собственика на Lynch-Bages Жан-Шарл Каз в интервю. „Уникална възможност да се напише нова история.“
Нещата преминават отвъд сливанията и придобиванията, които се наблюдават, това е история на елитна конкуренция в основата на много могъща пирамида. С приемането на промяна в структура, която е останала непроменена в продължение на 163 години, напредничавите производители на вина пети клас печелят от различията и ранговата си отдалеченост от по-високите нива.
Това е иновация в област, която се е придържала към традициите от векове. Модернизация, адаптацията и маркетинг събрани в едно. От проучване на почвата до технологични подобрения и изстрелване на вино в космоса, тези производители доказват, че техните вина са бъдещето.
Това е група от 18 производителя, концентрирани във винарския район Медок и най-вече в апелацията Пойяк. Докато имотите са предавани по наследство от поколение на поколение, системата за класификация е останала на практика непроменена. Днес обаче някои експерти по виното я оспорват.
Указът на Наполеон III от 1855 г. е „базиран изцяло на това колко вино е продавано на пазара по онова време.“ – казва Ник Дъбъл, сомелиер от Ню Йорк. „Оттогава системата не е променяна, но в Бордо много неща са се променили.“
През последните повече от 150 години, имоти са купувани, продавани и реновирани, а производствените методи са модернизирани. Всички тези неща са подобрили качеството на виното, което вече оспорва и статуквото. Pontet-Canet, например, е само едно от 61-те класифицирани изби, които правят биодинамични вина.
„През последните 50 години, ако разгледаме класификацията, най-голям прогрес се отбелязва в пети клас.“ – обяснява Оскар Чинчила, сомелиер в Бевърли Хилс. Производителите на вино пети клас приемат мястото си в пирамидата – недооценените герои на виното на висшето общество – като правят подобрения, които убеждават потребителите, че техните вина си струват да се купуват и колекционират.
Live-ex, платформа за търговия на вино в Лондон, публикува обновяване на системата Бордо на всеки две години, базирайки я на сегашните цени на пазара. През 2017 г. производителите на пети клас вино се изкачват спрямо мястото си от 1855 г.: Lynch-Bages и Pontet-Canet са втори клас; Grand-Puy-Lacoste и Clerc Milon са трети клас; Haut-Batailley е четвърти.
Макар Дъбъл и други сомелиери да намират тази хипотетична рекласификация за забавна, списъкът не е шега, а доказателство за бързо променяща се система.
Производителите на пети клас „все още уважават земята, все още спазват законите и правилата, установени през 1855 г., но се опитват да се адаптират към потребителя.“ – казва Чинчила. В резултат на това, повече любители на виното опитват тези вина и са изумени от качеството им.
Шато Clerc Milon прави едно от любимите вина на Чинчила. „Може да си купите хубаво Clerc Milon за 60 долара. Инвестирали са много пари в инфраструктура, лозя и вдигане на качеството. Предпочитам да дам 80 или 100 долара за пети клас вино, като Lynch-Bages, Clerc Milon или Pontet-Canet, отколкото да похарча 300-400 долара за Cos d’Estournel (втори клас). Там за мен е качеството.“
Находчивите производители на пети клас също така се възползват от позициите си, като класифицирани винари, за да достигнат до по-широка потребителска маса, рекламирайки и продавайки вината си по уникални начини.
„Lynch-Bages е основен пример за наистина успешен маркетинг.“ – обяснява Дъбъл. През 1985 г. те изпращат първата бутилка вино в космоса. На следващата година избата започва да рекламира виното си в Китай, където остава една от най-силните марки в страната от Далечния изток. През 1989 г. открива нов производствен цех, който произвежда едни от най-добрите им отлежали вина. В същата година Lynch-Bages открива и насоченият към туристите хотел Cordeillan-Bages.
Lynch-Bages предлага частни турове и дори туристическа винена програма чрез Viniv – компания, която позволява на заможните ентусиасти да си правят собствени вина. Това е елитно изживяване за богатите, което основателят на компанията описва като „експериментален лукс“.
„Смятате, че е нужен цял живот, за да се превърнете във винар? Помислете пак.“ – се чете на сайта на Viniv.
Клиентите на компанията могат да комбинират грозде от различни лозя и дори различни региони и да отнесат вкъщи бъчва с вино собствено производство.
Един от клиентите на Viniv, Пийт Джонсън, производител на поръчкови цигари и предприемач, кръщава своите вина на кучето си (Bone Ami) и татуировките си (Tatouage). „Това не е вино за няколко долара, това е стойността на усещането да го направиш сам “ – казва той пред Ню Йорк Таймс през 2016 г.
„Не правя просто вино, а създавам спомен.“ – казва Ханк Веронън, друг клиент на компанията.
Не става въпрос само за публичност. Тези усилия са семената за бъдещето на вината пети клас.
В топ 100 на най-популярните вина от Бордо присъстват Lynch-Bages, Pontet-Canet, Grand-Puy-Lacoste и Clerc Milon. Pontet-Canet се хвали с едни от най-добрите вина в региона, по оценки от различни критици.
Тази класация показва, че най-колекционерските вина от Бордо вече не са от топ производители на първи и втори клас. Докато пети клас продължава да се подобрява, колекционерите виждат стойност във вина, които не струват толкова много като техните луксозни предшественици.
Производителите на вина пети клас никога няма да бъдат първи клас, но и няма нужда. Те са се доказали като нещо повече, отколкото пише на хартия.