За един почитател на виното, да открие (или може би да преоткрие) Каринян, е като да се натъкне на винено съкровище. Качествените вина, които днес се произвеждат от този сорт грозде обикновено са в топ вината в портфолиото на винени барове и ресторанти. В резултат на това те често са скъпи, но и предлагат ново и вълнуващо изживяване за всеки, който търси да разшири хоризонта си.
Каринян е име, заимствано от френски, но в зависимост от страната от която сте, може да го познавате като Bovale di Spagna, Cariñena, Carinyena, Mazuelo, Samsó или с друго име. Сортът всъщност е испански по произход, с все още неопределен произход, кръстоска случила се някъде в долните части на Арагон в северозападна Испания, вероятно близо до град Каринена. И макар да има блан и гри варианти, червеният вид на гроздето доминира по света.
Исторически възход
Каринян се разпростира от точката си на произход, насочвайки се на запад до Риоха в Испания и още по-североизточно до Лазурния бряг на Франция. След това достига до Чили, Италия, Мароко, Израел и Калифорния. Лозята са експанзивни в периода след филоксерата и най-вече Каринян е обичан точно заради това, което всъщност е най-лошото му качество: свръхпродукцията. Производителите от миналия век са го засаждали не с идеята да правят качествено вино, а защото при подходящите условия може произвежда с лекота 200 хектолитра от хектар.
През 20-ти век, това е комерсиалната посока на Каринян и по-голямата от световните насаждения са в Лангедок-Русийон: регионът на южна Франция, където лозите с Каринян възлизат на 167 хил. хектара.
През последните две десетилетия започва мащабно преосмисляне относно този сорт, от върха на Лангедок-Русийон във Франция до дъното на Каталония в Испания, което показва че въпреки името, произлизащо от Арагон (където Гренаш сега доминира), духовният му дом лежи по тези средиземноморски региони.
Особености на винения сорт
Каринян е трудно за отглеждане грозде. Поради големите, стегнати гроздове и изключително дълъг цикъл на съзряване, то е много податливо на милдю и загниване. Освен това има нужда от бедни, скалисти почви и слаби валежи, за да се намали производителността му и да се концентрира вкуса. Макар да има хиляди хектари, най-вълнуващи са старите лозя, които раждат по 1кг гроздове с наситени на вкус плодове.
Франция е посветила най-много време в изучаване и разбиране на сорта. Те имат две лаборатории, в които държат 233 резника от винарни от цялата страна. Френският национален институт по земеделски проучвания наблюдава култивацията на Каринян и работи по изтребване на вируси, които често опустошават по-старите лозя.
В Лангедок и Русийон има тенденция Каринян да се бере рано. Не е рядкост това да става през третата седмица на септември и причината за това е, че така се запазва вкуса, макар да изглежда, че идеята по-скоро е, че Каринян достига идеални нива на захари бързо по време на съзряване. За разлика от Гренаш обаче, алкохолното съдържание не достига големи стойности и много рядко надхвърля 15%, дори да е зряло гроздето по-дълго.
Понеже Каринян произлиза много близо до Каталония, винарите там са свикнали с него от векове. Продължителното зреене, избягвано от французите и дар за каталонците, често продължава до октомври и дори до началото на ноември в определени години и райони. Това води до два много различни профила на гроздето.
Целейки се в правилен баланс на вкусовете, повечето френски винари намират ненамесата за изключена, когато работят с Каринян. Някои производители правят цялата алкохолна ферментация в резервоари от неръждаема стомана, което е най-бързият начин да се получи утаен Каринян (с издайническа миризма) поради това, че сокът не може да диша, но изпомпването на утайката нагоре, за да се смеси с оксидираната част, е тяхното решение.
Макар много производителите в Каталония да използват този метод, има и тенденция за отворени варели, както и експериментиране с глинени амфори. Винарни с много концентрирани плодове също така използват бетонни резервоари.
Макар да не разполагат в възможностите на французите за изследване на сорта , каталонските производители са успели да овладеят отглеждането на гроздето много добре, до такава степен, че някои техните вина от сорта Каринян са сред най-добрите в света.
Най-добрите вина Каринян, независимо дали на север или юг от Пиринеите, обикновено носят вкуса на череша, боровинка, теменужки и други флорални аромати, заедно с нотки на кора от портокал, женско биле и какао. Характеризират се с много пълно тяло с танини, с много фин, прашен аспект и киселинност, която представлява свежо и живо вино с отличен потенциал за стареене. Характеризират се с много тъмен цвят, висока киселинност, голямо количество танини и прекомерно тръпчивост, което предполага много умения, за да се получи елегантно и изискано сортово вино, а не кисело и натрапчиво, ето защо в миналото в производството на вина Каринян много често се използвало само като допълнителен компонент в купажни вина, в които основните сортове са други, най-често Гренаш и Сира.
Каринян се комбинира много добре с еленско месо, пържоли с картофи и най-вече патешко филе със сос. Ще се получи невероятна комбинация, която значително ще омекоти острите винени танини. Лазаня и спагети с месо, както и традиционните италиански колбаси с подправки са невероятни с чаша Каринян.
Ако искате нещо по-различно, поднесете Каринян със смокини – тяхната мека сладост си контрастира приятно с по-високата киселинност на виното.
Последните 15 години от еволюцията на Каринян не са случайност и новите поколения винари или отварят нови изби или поема старите от родителите си. Благодарение на старите познания от своите предци и полученото образование , те успяват да съчетаят модерните техники за производство със старите методи, а това е успяло да изведе сорта отново на световната сцена.
Макар да е вярно, че подобно възраждане се наблюдава и при други сортове, в случая с Каринян това е означавало чакане повече от век старите лозя да отръскат прашното си минало и да се преродят отново в целия си блясък.