Северна Португалия е особено значима в света на виното, дори с причините за това да не са запознати много хора. Регионът Доро е дом на едно от най-забележителните вина в света – Порто. Наистина, лозята в региона са сред най-добрите в света, но колкото и да е добро Порто обаче, то не е единствената причина да обърнете внимание на региона, който си е спечелил доста голямо признание по света и заради другите си отлични вина.
Що се отнася до винарските области, Доро трудно може да бъде надминат. Стръмните склонове, с които е характерен региона, се обработват на тераси, които контрастират на фона на криволичещата река Доро, на която е кръстено мястото. Средиземноморският климат, на който се наслаждава Доро, дава горещи, сухи лета, които определено оказват своето влияние върху вината, произвеждани тук. Благодарение на Порто, Доро е здраво закотвен в историята, а земята е обработвана от някои от най-добрите винари, които са се раждали някога. Другата страна на монетата обаче е в това, че популярността на Порто е хвърлила сянка върху много добри сортове, които са използвани за създаването на достъпни, разкошни вина, някои от най-добрите предлагани днес.
Новите вина на Доро
През есента на 1991 г. собственичката на винарната Куинта де ла Роза София Бергвист, с лозе, пълно с грозде, което не се покрива от бенефицио – квотната система на Порто – се съюзява с един австралийски винар, Дейвид Бейвърсток, умиращ от желание да направи „нормално вино“ в страната на Портото. Тя се обажда на конкурентната компания, в която тогава работи Бейвърсток, за да поиска разрешение да му позволи да се развихри. „О, моля, да, откога чака да направи това с нашето грозде, просто го накарайте да спре да ни досажда“ – й отговарят – и така се ражда виното Куинта де ла Роза Доро.
Най-използваното клише при виното е, че е продукт от мистичната комбинация на подходящата почва и подходящия климат за правилното грозде. Но историята на Доро демонстрира, че виното тук се ражда чрез комбинация от политика и индивидуален каприз.
Революцията на вината Доро е довела до този забележителен пейзаж, който се трансформира в регион, днес заслужаващ да бъде ценен както за неподсилените, така и заради подсилените си вина. Червените – и неочаквано (заради страхотната жега) белите вина на Доро – са фантастични. Препоръчваме ги на онези, които обичат червено бордо, но не могат да си го позволя; или онези, които обичат вкуса на Кларет, но искат да се насладят на малко по-диво вино.
Също като Порто, новите вина на Доро трябва да благодарят на политиката за своя възход. Първоначалният пробив на Порто приключва в края на 17-и век, когато Деветгодишната война между Британия и Франция прави почти невъзможно британците да се доберат до Кларет, и доставчиците търсещи алтернативи, ги откриват на стръмните долини в северна Португалия. Примирието от 1703 г., което дава на Португалия преференциални данъци върху износа на вино в замяна на по-ниски данъци за английския текстил, помага да се затвърди този ефект.
Първото съвременно вино на Доро е от 1952 г. и е дело на Фернандо Николау де Алмейда. Едно доста особено приключение. Той посещава Бордо и се връща в щабквартирата си в долината Доро, в самия край на железопътна линия, която води от Опорто към испанската граница, твърдо решен да направи класно червено вино. Тогава няма електричество, затова му хрумва граничещата с лудост идея да транспортира ледени блокове с влак ежедневно от брега, за да охлажда резервоарите за ферментация. Виното му е Барка Велха – все още най-известното неподсилено вино на Португалия.
Неподсиленото вино все още не е пробило тук, когато през 1979 г. древната демаркационна линия на Доро не е разширена, за да включи нормално вино, както и подсиленото Порто. По това време, схемата на Световната банка в началото на 80-те години позволява фермери от бедни земеделски райони в Европа да вземат заеми с ниски лихви, с което лозята се възраждат. През 1986 г. влизането на Португалия в Европейския съюз отнася със себе си много от бюрокрацията, позволявала на големите доставчици да контролират пазара. С притока от инвестиции към лозята и винарите, с европейски пари, финансиращи програми за строежи на пътища, отварящи този отдалечен регион към търговията и посетителите, и с икономически услови, които вече не дискриминират стартиращите и малки бизнеси, някои от по-различно мислещите жители, с които изглежда е пълно в Доро, се залавят на работа. Вместо да продават гроздето си на „големите момчета“, както мнозина като тях са правели в миналото, те започват да се справят сами и мнозина избират да правят вино, както и – или вместо – Порто.
„Много по-лесно е да установиш нов бранд вино, отколкото ново Порто“, казва Крисчън Сийли, който управлява Куинта до Новал, едно старите известни имена в Доро, и Куинта да Романейра, където 70% от фокуса е върху нормалното вино, а 30% върху Порто. „Когато хората купуват Порто, те искат име, което познават. Когато си купуват нормално вино, „Доро“ е името, което познават.“
Дик Ниепорт, светило по новите вина на Доро, прави първото винтидж вино от неговото Редома през 1991 г. Сега той е част от групата винари Дуеро Бойс, които се обединяват, за да разпространят вината си по света и сред които са Куинта до Валадо, Куинта до Красто и Хорхе Морейра.
През последните 15 години вината на Доро стават все по-добри и по-добри, по-изтънчени и по-изкусни.
В Куинта де ла Роза, която бабата на София Бергвист получава като кръщелен подарък през 1906 г., те започват да правят свое Порто през 1988 г.и свое вино през 1991 г. „Всеки помага на другия“ – казва София.
„Баба ми пълнеше мястото с артисти и бохеми и пиеха джин от чаени чаши“. Политика и каприз.
Гроздето на Доро
Първото нещо, което хората осъзнават, когато погледнат по-отблизо виното Дуеро е, че те не винаги разпознават гроздето, което характеризира региона. Това се дължи до голяма степен на факта, че гроздето на Дуеро не е популярното Каберне Совиньон или Шардоне, както мнозина си мислят. Трапезните вина в Доро се произвеждат от същото грозде, което се използва за Порто. То включва сортове като Турига Национал, Тинта Рориз, Тинта Барока, Турига Франка и други, много от които не са известни на повечето винари на запад. Има много общо с Дуеро, най-вече в Тинта Рориз – в Риоя, същото грозде носи името Темпранийо.
Тинто Рориз определено е един от основните сортове, използвани за вината на Доро и си намира добра компания. Бастардо, Мориско Тинто и Тинта Амарела също се наслаждават на добро внимание в Доро. Интересно е да се отбележи, че много от сортовете за производство на вината на Доро са проучвани и характеризирани едва през последните години. Преди 70-те, в региона се отглежда голямо разнообразие от местни португалски сортове, което е правело трудно определянето на точния произход. Това води до създаването на нова вълна трапезно вино на Доро, при което гроздето се смесва внимателно и целенасочено. Това оказва положително влияние и върху производството на Порто, което жъне ползи от проучванията, направени върху тези вече популярни сортове.
Вината
Едно от най-хубавите неща при вината Доро е, че щом го опознаете, нужна е само една глътка, за да разберете какво пиете. Това е особено вярно за онези, които са запознати с Порто. Понеже много от същите сортове грозде се използват и при трапезните вина Доро, и при Порто, те делят еднакви характеристики. Говорим за сливи, много подправки и хубава, твърда киселинност. Много от вината на Доро могат да се похвалят с танини, които са идеални за придаване на структура и тяло на виното, без то да е твърде сухо.
За изцяло незапознатите с Доро, може да е полезно да помислят за подобни вина, които са станали популярни през годините. Същите характеристики например, напомнят за едно от най-популярните вина в света – Малбек. Известно и обичано заради плодовите си качества и умерената структура, Малбек е фаворит по целия свят и един от най-използваните сортове грозде за производство на вино. Ако плодовото вино ви се нрави, Доро със сигурност ще ви хареса и ще му се наслаждавате с години.
Има много примери за Доро, които не са точно достъпни. Понеже може да е трудно да платите много пари за бутилка от регион, с който не сте запознати, да започнете с по-евтино никога не е лоша идея. Търсете Еспорао Доро Асобио, което е едно от най-добрите по отношение цена-качество. Това вино е с вкус на подправки и тъмни плодове, опушени нотки и диви цветя.
Вината Доро продължават да набира популярност и регионът ще се радва на светло бъдеще. Сега е времето да опитате тези изумителни вина, преди да станат твърде популярни, за да си ги позволите.