Бая Абуладзе е от поколението млади винари, които запазват старите традиции, докато в същото време гледат напред, за да са в крак с днешното все по-голямо търсене.
Всеки друг винар би ги сметнал за вредители, които трябва веднага да бъдат прогонени или дори по-лошо, но когато Бая Абуладзе открива три малки коса, които са се настанили в едно от лозята й, тя ги оставя. Младата собственичка на Baia’s Wine, намиращо се в село Обча, Грузия, просто ги приема за невинни гости. „Знам, че ще ядат от гроздето ми, но само да бяхте видяли малките им човки!“- казва тя.
Лозята на голямата 5 акра семейна ферма са полазени от плевели, диви цветя и умиращи лози – далечна гледка от обикновено изрядните насаждения, които могат да се видят в повечето страни в Европа. Пчели жужат и мравки обикалят между гроздовете на местните сортове крахуна и откшанури сапере, които се отправят към квеврите – глинени съдове, заровени в земята, където ферментират няколко месеца (без никакви добавки, освен малко серен диоксид понякога), преди да бъдат бутилирани.
В чаша вината на Абуладзе са флорални и ярки с неописуемо диво усещане, сякаш няколко клончета мащерка или тинктура мускус са се прокраднали преди затварянето. Освен това са рядко пиршество, тъй като винарната произвежда само 3000 бутилки годишно. Около 90% от вината на Бая се изнасят за САЩ, където влизат във винените листове на ресторанти като Supra, нов грузински клон във Вашингтон, както и Maydan, източна кухня, която приема гости, като Мишел Обама.
Всичко това поставя въпроса: Ако световното търсене на грузинското натурално вино продължава да расте, може ли семеен бизнес, като Baia’s Wine да отговори и на каква цена?
Абуладзе разказва за нейното място в индустрията, положението на грузинското вино и какво крие бъдещето.
Защо реши да създадеш Baia’s Wine?
Семейството ми произвежда вино от много поколения, но идеята сама да го правя дойде, когато учех в Тбилиси.Бях част от неангажиращ винен клуб. Имаше мъже, жени, възрастни, млади. Оказа се, че всеки може да прави вино. Звучеше ми като забавен експеримент. Учехме се един от друг, обменяхме съвети… такива неща. Някои от приятелите ми започнаха да правят свое вино и успяха, тогава си казах, че и аз мога.
По традиция в Грузия мъже правят виното. Какво е да си жена в доминирана от мъже индустрия?
Обичам да говоря на тази тема. Колкото и странно да звучи, не съм получавала негативни или сексистки коментари. Хората се вълнуват от жените предприемачи. Ние представляваме бъдещето за грузинската икономика. Младите винари доказват, че не е нужно да живееш в Тблиси, за да си успешен. Много от приятелите ми от моето село се връщат обратно тук. Преди да започна да правя вино, бях нормална студентка с неколцина добри приятели. Сега имам 5000 приятели във Фейсбук. Била съм във всички популярни предавания и в много клипове. Не знам дали вниманието е защото съм жена винар или просто защото съм добър винар, но във всеки случай се радвам.
Какво грозде използваш за вината си и как би го описала?
Отглеждаме четири сорта, всичките местни за региона Имерети. Имат по-високо киселинно съдържание от Кахетия, основният винен регион на Грузия, защото тук е по-студено и по-влажно. За белите вина имаме Цицка, което е цитрусово и подходящо за шумящо вино; Цоликури, което ухае на круши и бели цветя; и Крахуна, което придава плътност на мед и кехлибарен цвят. В зависимост от реколтата, правим купажи, но и произвеждаме някои сортови вина. Правим едно червено от Откшанури сапере. Представете си червени сливи и череши. Това грозде е истинско предизвикателство, защото дава малко реколта и то чак през ноември. Освен това е сладко и птиците го харесват.
Поддръжник си на винарството с минимална интервенция. Какво означава това за теб?
Да оставя природата да си свърши работата и да работя с нея, а не срещу нея. Така например, ние наторяваме с естествена тор и остатъчни продукти от гроздето. Събираме дъждовна вода за напояване. Ако е пълнолуние, не берем, понеже гравитацията на Луната извлича влагата от почвата в гроздето. Ако го пресовате тогава, виното ще бъде воднисто и мътно.
Много винари натуралисти казват същото за Луната. Четеш ли книги за натурално вино или това са грузински поверия?
Повечето от знанията ми идват от моите родители, които пък са се учили от техните родители. Знам, че дядо ми никога не е събирал гроздето при пълнолуние. Но се уча и от онлайн клипове, книги за натурално вино и приятели в индустрията. Разбира се, когато си израснал на село, можеш да научиш всичко, от садене на царевица до доене на крави. Научаваш се какъв е вкусът на гроздето, когато е готово да бъде обрано. Не всички деца са обръщали внимание, но аз – да.
Кои са любимите ти грузински вина?
Ще ви издам, че не пия много кахетско вино. Продължителното киснене на ципите на гроздето не ми е по вкуса. Lagvinari е любимият ми производител – Еко Глонти е вълшебник, когато става въпрос за Цицка или Крахуна. Харесвам и вината, идващи от Руиспири, натурална винарна на север от Телави.
Какво е бъдещето на Baia’s Wine?
Ние сме млада винарна във всеки един смисъл на думата и все още се ориентираме. Искаме да експериментираме с ферментация в квеври за белите вина, които в момента предимно са в неръждаема стомана. Тази година искаме да увеличим производството от 3500 на 5000 бутилки. Търсим да купим и още малко земя, с която се надяваме да стигнем 10 хектара.
Какво ще кажеш за грузинското вино като цяло?
Мисля, че ще видим по-малки региони да преоткриват винените си традиции, а с това и по-голямо разнообразие от сортове и стилове. Индустрията ще се отдалечи от Кахетия.