Каква роля ще имат Amazon, канабисът, изкуственият интелект и самоуправляващите се коли в бъдещето на винената индустрия? Тези и дълъг списък с други въпроси са част от голямо настоящо проучване за бъдещето на виното – резултатите ще бъдат публикувани в списание „Meininger“ и в книга тази година.
С 1285 отговора от професионалисти в сферата на виното от 59 държави, проучването вече дава резултати. С нарастването на броя участници, ще стане възможно да се направят сравнения между отношенията в различните страни.
Досега са станали ясни много неща. Почти всички от участниците (96%) очакват винената индустрия да претърпи промени през следващите 25 години, но по-малко от четвърт мислят, че просто ще бъде „малко по-различна“. По-малко от 1 на 6 професионалисти (17%) вярват, че светът на виното през 2042 г. ще е „много различен“.
Какви са големите проблеми?
Когато трябва да се назоват факторите, които ще окажат най-голямо влияние върху индустрията, професионалистите са ясни. Скептиците на климатичните промени сега може да държат авторитетни позиции в САЩ, но само 4% от международната винена индустрия не се притеснява от начина, по който променящите се климатични условия ще повлияят на бизнеса им, като две трети (61%) очакват да имат „много по-сериозно“ влияние от сега. Болшинството (86%) също така се притеснява от недостига на вода, а повече от три четвърти очакват да видят въвеждането на „нови начини за напояване“. Те вероятно ще са свързани с напреднали аналитични технологични инструменти, каквито 38% очакват да видят в лозята си.
Във време, когато лозарите по целия свят трудно намират работници, а автоматизацията се въвежда в много други форми на земеделието, само 27% от участниците виждат роботите да имат „значително влияние“ върху индустрията им през следващите две и половина десетилетия. Вероятно останалите 73% не са гледали клипове на прототипи лозарски роботи, които вече се изпробват в Нова Зеландия и САЩ – нито четат за компании, които очакват лозята им да бъдат напълно автоматизирани до пет години.
Повече от 1 на 5 професионалисти (21%) очаква да види значително влияние на „нови и/или непознати сортове грозде или бленди“, като дори повече (29%) разглеждат „нови региони и/или стилове“. Когато са накарани да посочат сортовете, които ще станат повече или по-малко значими през следващите 25 години, участниците имат по-малко ясни виждания.
Забележителното обаче е, че 29% и 27% съответно смятат, че Мерло и Каберне Совиньон няма да са толкова популярни в бъдеще. Зинфандел е дори още по-лошо оценен, получавайки лоша оценка от една трета от участниците. Единственият друг сорт грозде с такава негативна оценка, вероятно очаквано, е Траминер (32%).
Ясният червен победител – с гласове от близо две трети от отговорилите – е Пино Ноар. Повече от 18% очакват този сорт да е „много“ по-популярен, след него Гренаш с 12% и Темпранийо и Гаме Ноар с по около 10%. Дали производителите ще последват предложенията на участниците, предстои да видим.
Други червено сортове, които са на фокус, включват Турига Насионал, Небиоло, Санджовезе, Каринян, Каберне Фран, Сира и Барбера, всички от които получават „повече“ или „много повече“ в гласа за популярност от поне 44% от участниците, сравнено с 22% за Каберне совиньон и 26% за Мерло.
Проучването предлага по-малко бели сортове, но с подобни резултати, като 24% от участвалите очакват Пино Гри да загуби част от популярността си.
Совиньон Блан е друг сорт, чиято звезда е нарочена да залезе, докато Шардонето ще се радва на възроден интерес, благодарение на комбинация от реклама и лесното му отглеждане. Сортът, който получава най-много гласове – с 57% гласували да се увеличи популярността му – е Ризлинг. Един канадец смята, че Ризлинг и Гренаш ще станат фаворити заради естествената си резистентност на болести и суша. Австралиец обаче казва, че това е по-скоро пожелание, отколкото реалност.
Когато са избирали тези сортове, участниците са признали за трудния избор, пред който е изправен всеки лозар, когато решава кой сорт да отглежда: популярният сред консуматорите или практичният по отношение на способностите на лозето. Както един американец от участниците казва: промените в околната среда ще окажат влияние на това кой сорт вирее добре и какво хората могат да си позволят“.
Един от французите предрича, че местните сортове ще станат по-популярни, водени от винари, които ги отглеждат по практични причини. По-прагматичен австралиец обаче мисли, че бъдещите сортове ще се определят от региони с малко или никакви традиции във винопроизводството. „Преход към по-необичайни/по-неизвестни места… в зависимост кои сортове станат успешни в Китай и Индия“.
Скорошни посетители на двата развиващи се региона са поразени от популярността сред винарите на Марселан – кръстоска между Каберне Совиньон и Гренаш, създадена във Франция през 1961 г. В Китай, Tasya’s Reserve Marselan 2015 от Grace Vineyard наскоро спечели голямата награда в голямо азиатско състезание, което доведе до предположения, че Марселан може да се превърне в предпочитаното грозде за страната.
Ниско алкохолно съдържание и лукс
Каквито и да са сортовете, отглеждани в лозята, голяма част (56%) от участниците в проучването очакват вината с ниско или никакво алкохолно съдържание и мултирегионалните бленди (55%) да наберат сила на пазара. Друг силно подкрепян (57%) победител е „нови стилове пенливи вина“.
Един от петима професионалисти очакват „натуралните“ вина да имат „много по-голямо влияние“ върху пазара, докато наполовина на това очакват същия успех за органичните вина. Дори повече отговорили (46%) очакват да видят значително завишение в продажбите на „зелени“ вина. Както заявява уважаван производител от Франция: „Вино, създадено по утвърдени социални и екологични стандарти ще бъде голямата промяна, след като големите дистрибутори бъдат накарани да използват тези стандарти.“ Британски търговец предлага по-обрана присъда: „Комерсиалните неща, които се търсят и продават и отварят нови пазари ще въведат промяна – Vin De France вече оказва това влияние. Органичното и биодинамиката може да се засилят малко, но в комерсиален план няма да има разлика.“
Вероятно най-добре обобщава нещата един новозеландец: „Движеното от модата вино и винени продукти ще идват и ще си отиват, както винаги. Нискоалкохолната тенденция ще се задържи повече, тъй като е движена от по-мащабни социални проблеми… Натуралното вино може и да не се задържи, като тенденция само по себе си, но бележи генерална разлика в подхода към виното.“
За ужас на някои почитатели на чистото, ултра скъпото „луксозно“ вино може да окаже по-голямо влияние (50%) от качественото вино (43%), което по традиция привлича инвеститорите. Както британски вносител казва: „Има огромно количество частно богатство, което е готово да плати, ако историята и маркетинга са правилни – трябва само да погледнете модната индустрия и бижутата.“ Както пише френският производител на вино Луи-Фабрис Латур – „Повече популация означава повече богати хора, които са готови да платят.“
Буреносни облаци над винената индустрия
Освен ниско и безалкохолните вина, конкурентите се страхуват най-много от конвенционалните производители на вино, които залагат на повече от бира и спиртни напитки – и двете се очаква да имат 37% повече влияние. Друго опасение са нестандартните алкохолни (45%) и иновативните безалкохолни напитки (48%). В действителност един от осем отговорили виждат тази последна категория като значително заплаха, сравнено с 1 на 13 за бирата и спиртните напитки. Фактът, че почти също толкова се тревожат от канабиса, може да изненада читателите в страни, където употребата му все още е забранена. Но наблюдатели на американския пазар са наясно с това, след като канабисът е легализиран в щати като Калифорния и индустриални гиганти като Constellation и Southern Glazer разглеждат идеята да го комерсиализират. Близо 12% от участвалите в проучването твърдо очакват канабисът да повлияе на индустрията им.
Проучването не предлага особено окуражаване за критиците. Повече от 40% от отговорилите смятат, че тяхното влияние ще избледнее, докато само 4% очакват да нарасне значително. Това е в сравнение с 15% за преподавателите, 12% за писателите на статии и по около 9% за сомелиерите и блогърите за храна. Ако наистина искате да комуникирате с консуматорите в бъдеще, вероятно ще трябва да се фокусирате върху професионалните инстаграмъри (29%) или влогърите (25%), туризма (46%) и планирането на събития (29%), на които се гледа като много важни, но най-големият фокус ще продължава да бъде върху социалните медии (49%).
Както един от най-старшите членове на британския пазар на вино отбелязва: Смятам, че всеки бранд, който не успява да наложи своето присъствие в социалните медии или да ангажира хората чрез този метод, ще има затруднения. Някои от експертите вече стават досадни и хората предпочитат майка пред компютъра, която пише за виното.“
Дистрибуция
Как и къде хората ще купуват? Почти всички (90%) очакват смартфоните да станат по-важни, а повечето (53%) мислят, че те ще имат много по-голямо влияние в сравнение с 6%, които залагат на традиционните магазини. Повече от една трета от отговорилите (38%) мислят, че ще има голяма полза от технологията „сканирай-и-купи“, която позволява на човек да насочи телефона си към етикет и да кликне, за да направи покупка. Приблизително същия процент прогнозират повече директни продажби от винарните.
Без изненада, онлайн търговците ще се облажат най-много от този вид технология, като 34% очакват те да има много по-голямо влияние върху продажбите. Но тази цифра е засенчена от 40% за Amazon. Както глава на онлайн маркетинга за голям германски производител: „Маркетингът на Amazon е всичко. Почти невъзможно е да го заобиколите, когато продавате вино в дигиталния свят. Много търговци в момента преминават от Google Adwords към Amazon SEA. Google може да остане номер едно търсачка, но Amazon вече заема първото място, когато хората търсят продукти и ревюта. Тази тенденция ще продължи да става все по-очевидна във винената индустрия през следващите 5 години.“
И накрая имаме самоуправляващите се коли, за които 26% от участниците очакват да окажат значителен ефект върху индустрията им. Най-вече заради потенциала им да направят законите за шофиране в нетрезво състояние безполезни, заедно с ролята на тези коли в туризма. Но пък един канадец отбелязва: „Самоуправляващите се коли може дори да не бъдат адаптирани, тъй като повечето хора не са почитатели на тази технология. Те обичат да шофират.“ Може и да е прав.