Два дни преди Contrada dell’Etna – главната за сезона дегустация на вина от района около Етна – се срещаме с Андреа Франкети, който е домакин на събитието със своята винарна в новия салон зад основната сграда. Винарната се казва „Passopisciaro“, а Франкети е известен, като един от ранните пионери на сегашния ренесанс на вината от района на Етна. Това, имайки предвид колко млада е индустрията, означава че прави вина в района от 2001 г., а това е годината, в която идва в Сицилия на ваканция и това предопределя съдбата му…
„Отидох в Сиракуза на почивка и беше твърде горещо.“ – започва разказа си той. „Обикалях в търсене на местенце, където не е толкова топло. Завих зад ъгъла и стана по-хладно, а наоколо беше пълно с лозя. На момента можеше да се види колко изключително място беше за вино.“
„Къщата ми в Тоскана беше развалина, ама наистина съборетина, която купих през 1981 г. Тогава работих в дистрибуция на вино в Ню Йорк и след 12 години се завърнах при тези руини. Винаги съм усещал, че не искам да се връщам в града и така измислих начин как да остана там. Отидох в Бордо и понаучих малко за правенето на вино. Ще ви подскажа малко – най-интересното, което може да правите в Бордо, е да се грижите за лозята – това беше най-важното, което научих.“
През 1992 г. Франкети засажда лозе на незабележително пасище в региона Val d’Orcia В Тоскана, източно от Монталчино и близо до границата с Умбрия. С Бордо сортовете, които отглежда там, акцентирайки върху Каберне Фран, Франкети създава признатото от критиците Tenuta di Trinoro – вино, което изиграва роля във възхода на супер тосканското движение в региона. Наричано тосканското Cheval Blanc от някои почитатели, Tenuta di Trinoro печели на Франкети международна слава като отдаден и донякъде ексцентричен винар.
През 2000 г. Андреа Франкети купува и възстановява стара ферма и няколко прилежащи към нея малки изби по склоновете на вулкана Етна, в североизточната част на Сицилия. Винарната се намира на около хиляда метра надморска височина над малкия винен град Passopisciaro в областта Castiglione di Sicilia, на северния склон на Етна.
Там може да се каже, че е открил второто си призвание. Но му отнема известно време, докато разбере какво му нашепва мястото.
„Ако трябва да бъда честен, не се интересувах от местните сортове. Просто смятах, че Етна ще е добро място за правене на вино. Всичко тук е за продажба – напълно изоставено. Този имот беше рухнал. Човекът, който ми го продаде обяви цена и аз му предложих 25% от нея. Той се съгласи. Проблемът с Етна е, че тук се работи трудно.“
„Смятах, че всичко ще е Франкети“ – казва той, правейки жест към едно от най-добрите вина Пети Вердо, което съм опитвал през живота си – тежко, плътно, гъвкаво и кипящо от вкусове. „Щеше да бъде голямо вино, нещо с ципите от гроздето, вино с много съдържание. Представях си го като виното, което бих искал да правя.“
„Години наред се опитвах да превърна Nerello Mascalese в такова вино, но безуспешно. Тогава осъзнах, че трябва да подходя напълно различно. Кожата на гроздето е горчива, затова не трябва да прекаляваш с мацерацията и екстракцията. Не може да оставяш утайки в суспенсията. Вадиш го веднага след ферментацията, изливаш го в големи съдове и се отърваваш от утайката.“
„Бях в Бордо две години.“ – обяснява той за това как е открил едно по-различно разбиране за Етна. „Имах късмет, че не съм учил винарство в университет или училище. Когато получиш усещане за цялата работа, търсиш основните неща и не се тревожиш за неизвестното. Следващ собствената си светлина. Правя вино вече от 25 години и когато осъзнах, че това е правилният начин, става въпрос на избягване на неща, на това да бъдеш деликатен.“
Режимът на винопроизводство на Франкети в Passopisciaro включва – както при много от най-добрите производители в планината – много късна жътва на плодовете, много нежна ферментация с използване на комерсиални закваски (Франкети не е доволен от ацетонните аромати, които получава от местните закваски) и бързо преливане в големи дъбови бъчви, където вината завършват вторичната си ферментация. Франкети вярва, че пречистването е много важно за вината и го прави с яйчни белтъци и бентонитна глина.
Научаването как да се грижи за гроздето му е дало познания и за самото място. Въпреки трудностите, свързани със презасаждането на старите лози или реновирането на фермата, Франкети усеща че това е правилното място за идеята му да отглежда лозя върху стара застинала лава.
Потоците лава, както той бързо научил, били от съществено значение за разбирането на геологията и географията на региона.
„В исторически план, ако говорите със старите хора, Етна е била разчертана на големи имоти.“ – казва Франкети, говорейки за региона, когато е бил разделен на големи имоти сред по-заможното общество. „Имало е големи потоци лава и векове по-късно си купуваш такъв поток и отглеждаш върху него. Сега всички са разделени, но тези потоци, нашите области, винаги са били изследвани много внимателно. Всеки е уникален и това може да се види в гроздето.“
Областите на Етна и техните граници са добре известни сред местните и служат като подрегиони.
По време на първите няколко години от правенето на вино на Етна, Франкети продължава да смята, че ще прави само едно вино от сорта Nerello Mascalese , комбинирайки гроздето от всички лозя от този сорт, които притежава, но преди три или четири години решава, че гроздето е толкова различно, че трябва да се бутилира отделно.
Днес Франкети се грижи за около 100 хектара лозя в пет различни области: Chiappemacine, Porcaria, Guardiola, Sciaranuova, и Rampante. От 2011 г. той започва ясно да обозначава тези области върху своите етикети, като поставя първата им буква върху етикета.
Лозята на Франкети са като много от съкровищата на Етна. Това са 80-90-годишни лози, чийто корени се впиват в прахливата, плитка почва на върха на тераси, които се катерят по вулкана. Някои от лозята са доста гъсти, до 12 000 растения на хектар. Повечето от тях се намират точно отвъд границите на обозначения с DOC (контролирано наименование за произход) регион на Етна, поради което той слага на етикетите на вината си просто Sicily IGT. По ирония на съдбата, точно както тосканския му проект, той създава отличаващи се и качествени вина извън очертаните и стандартни граници за произход.
Той прави около 40 000 бутилки вино всяка година, от които пет едносортови вина от областите, в които Франкети има лозя с името Passorosso, малко Шардоне от лозята, намиращи се около и зад винарната му и виното, което Франкети си е представял, че ще прави, когато за първи път е решил да остане в Етна и което се казва Franchetti: червен бленд от сортовете Petit Verdot и Cesanese d’Affile. Малко е странно, но е страшно вкусно.
„Когато останах в Сицилия, си представях вино, което да бъде по-плътно и концентрирано от по-леките и цветни вина от местните сортове. За мен, докато вината от сорта Nerello Mascalese са типичните местни вина, изразяващи уникалния тероар в района, Franchetti е вино, изразяващо моята философия и конкретна визия за червено вино.“ – споделя за това Франкети.
„Мястото процъфтя по начин, който не съм виждал. Невероятно е. Преди шест години никой не знаеше за това място. Сега тук има 60 производителя. Идват добре облечени хора с пари. Имаме всякакви производители – Planeta и Tasca d’Almerita (два от най-големите винопроизводители в Сицилия), идват и нови, който искат да правят насаждения и да строят винарни. Имаме си всичко.“ – добавя той.
И накъде отива Passopisciaro?
„Сега е точно както трябва да е.“ – казва Франкети. „Правя всякакви вина, които харесвам. Не искам да се разрастваме повече. Мисля, че така е добре.“
Въпреки скромността на Франкети, неговите вина са най-малкото забележителни и са сред най-добрите, които се произвеждат около Етна всяка година. Всичките представят уникалния тероар на района и се приемат много добре, както от специалистите, така и от обикновените туристи, посетили тази част на Сицилия. В живота малко неща са гарантирани, а във виното – още по-малко, но името Passopisciaro на бутилката сицилианско вино никога няма да ви подведе.